Странни хранителни режими на четирима учени, останали в историята

04 October 2019 13:36
Странни хранителни режими на четирима учени, останали в историята
Ако някой е достатъчно успешен в дадена сфера, хората няма да подражават единствено на идеите му. Без значение дали говорим да Илън Мъск или Бенджамин Франклин, любопитковците умират да научат навиците им свързана с работата, съня, любимите им книги и дори рецепти с надеждата самите те да се доближат до успеха им.

Най-малкото представата за ежедневните навици на тези светила може да ни предостави уникална перспектива за тях като хора. Ето защо ще ви представим хранителните режими на четирима от най-великите учени в историята на човечеството.

Питагор
Започваме с най-старата фигура в този подбор, защото диетата му може би е била най-странна. Питагор е гръцки философ и математик, който е живял през VI век пр.н.е., и е един от първите, които използват числа. Меко казано е бил известен приживе. Някои смятали, че е изпратен от Аполон, други твърдели, че можел да лекува болести чрез силата на музиката си.

Когато основал училище в Сицилия, незабавно привлякъл 500 последователи, които ентусиазирано следвали принципите му. Главен сред тях е доктрина, позната като метемпсихоза. Според нея, когато починеш, душата ти може да се прехвърли в тялото на друг животински вид. Ако това може да се случи, то за да се избегне отнемането на човешка душа, най-добре да не се консумира животинско месо. В резултат на този принцип Питагор и последователите му били вегетарианци. И макар и да звучи логично, Питагор забранил и храненето със бобови зърна или нараняването им по какъвто и да е начин. Според легенда той бил убит, докато бягал от врагове, защото отказал да премине през бобено поле. Много текстове са били изписани на темата защо Питагор избягвал боба, но отговорът продължава да бъде мистерия и до ден днешен.

Чарлз Дарвин
Английският естествоизпитател и биолог, най-известен заради еволюционната си теория, бил експерт във величественото многообразие на животинското царство, както и в гурме областта. Като студент в Кеймбридж, Дарвин бил член на Glutton Club – група от студенти, които се срещали, за да опитват „странно месо“. Оказало се от яребица, голям воден бик и стара кафява сова. Но един ден Дарвин отплавал с кораба „Бийгъл“ и светът бил негово меню. Хранил се броненосци, които твърдял, че „имат вкус и изглеждали като патешко месо“, както и голям кафяв гризач – или морско свинче, или агути, което било „най-вкусното месо, което някога опитвал“, според The Oxford Companion to Food.

В по-напреднала възраст Чарлз Дарвин страдал от замайване, мускулни спазми, гадене, главоболие, тревожност и подут стомах. В един момент напълно прекратил работата си в продължение на няколко месеца заради лошото си здравословно състояние. Докторът му назначил диета, в резултат на която почти „умрял от глад“, но го накарала да се почувства значително по-добре. Освен избягването на нишесте, за да не страда от стомашни киселини, той приемал по „10 капки муриатна киселина (позната още като солна киселина) по два пъти дневно (с кайен и джинджифил)...“. Проработило. „Отразява ми се отлично“, написал той. Нисковъглехидратна диета с люто пречистване на организма.

Никола Тесла
С огромен принос към новаторската технология като радиото, радарите и Wi-Fi връзките, Никола Тесла противоречиво спечелил така наречената „война на токовете“, която води срещу Томас Едисън. Или с други думи времето, в което променлият ток надвива постоянния ток. Въпреки това, Едисън е първото име в историческите книги. Тесла бил по-чаровен от Едисън, известен със своето безупречно чувство за стил, и можел да се похвали с приятели с висок статут в обществото, като Марк Твен и Ръдиард Киплинг. През по-късните си години Тесла се обсебва от своята работа и хигиена, което обхваща и диетата му. В интервю за Kansas City Journal-Post през 1933 той споделил: „Режимът ми за добър живот и диетата ми? Първо, пия много мляко и вода... храня се два пъти на ден и избягвам всички храни, причиняващи киселини. Почти всички останали ядат много грах, боб и други храни, които съдържат пикочна киселина и други отрови. Аз хапвам обилно пресни зеленчуци, а риба и месо по-рядко. Рибата е смятана за полезна храна за мозъка, но предизвиква и силни киселини, като съдържа много фосфор. Киселинността е най-лошият враг, с който да се бориш на стари години.“

Алберт Айнщайн
Ако трябва да дадете синоним на името „Айнщайн“, то вероятно веднага ще изстреляте думата „гений“. В интернет има грешни факти за него, като например, че е бил лош ученик, атеист, християнин и вегетарианец. Всъщност само последното е вярно, ако броим последните няколко години от живота му. Айнщайн е ял месо и като възрастен. Физикът Филип Франк написал през 1921 г, че Айнщайн критикувал съпругата си, защото сготвила черен дроб неправилно, а веднъж самият той разсеяно изял скъп хайвер, докато бил твърде зает да анализира теориите на Галилео, за да забележи какво точно яде. И все пак консумирал месо с известни възражения. „Винаги съм ял животинско месо с чувство за вина“, написал той в писмо през 1953 година.

Впоследствие имал храносмилателни проблеми, заради които лекарят му препоръчал балансирана диета от месо и прости въглехидрати. През 70-те си години се разболял по-сериозно и докторът му изцяло изключил месото от хранителния му режим.

Година преди да почине, Айнщайн написал на своя сътрудник Ханс Мюзам: „И така живея без мазнини, без месо, без риба, но се чувствам добре по този начин. Винаги ми се е струвало, че човек не е роден, за да бъде месояден.“ Не е ясно, дали хранителният му режим е помогнал да живее по-дълго, но е успокояващо да знаем, че му е помогнал да се чувства по-добре в последните си години.

Източник: Mason Currey/Daily Rituals: How Artist Work
 
Списанието
BBC Good Food България Брой 201
Facebook

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ