Шеф Никола Симеонов: Вкусът на детството ми е филия с лютеница и сирене

03 December 2019 13:25
Шеф Никола Симеонов: Вкусът на детството ми е филия с лютеница и сирене
Усмихнат, забавен и със завидно чувство за самоирония, Никола Симеонов се доказа като един от най-добрите млади готвачи у нас. Работил сред редиците на британския шеф-готвач Гордън Рамзи, от ноември му предстои да бъде главен готвач в столичен ресторант, а това го кара да мечтае един ден да отвори свой собствен. По отношение на правилата в кулинарията - колкото повече се заиграва с различни техники, толкова повече се убеждава, че закони от типа „Това НЕ се прави по този начин!“ не съществуват.

Никола, имахме удоволствието да те гледаме в риалити формат до финала му и добихме бегла представа за теб. Какво не видяхме?
Според мен не си пролича колко съм позитивен, защото имах много тежки моменти в предаването. Струва ми се, че забавната ми страна изобщо не се видя. Възможно е зрителите да са останали с впечатление, че съм по-слаб характер, но просто съм по-различен човек. Не държа да показвам колко съм добър в дадена област. Предпочитам да действам по мой план.

Знаем, че си работил в ресторант на Гордън Рамзи в Лондон...
Точно така! В един от първите му ресторанти с една звезда „Мишлен“. Бях решил да замина за Англия да поработя. Не е нужно да съм чувал, защото се вижда, че на Запад са доста по-напред в кулинарията от нас. Шегувах се с приятелите ми, че отивам да работя при Гордън Рамзи! Там ми помогна мой приятел, който беше управител на автомивка. Прие ме да работя при него, без да плащам наем в началото, докато си стъпя на краката и намеря работа като готвач. Така и стана. Пуснах си CV във всички ресторанти на Рамзи. В продължение на месец и половина, почти два, никой не се свърза с мен. Не бях заминал за Англия, за да работя в автомивка, и обмислях да се върна обратно. Тогава започнаха да ми се обаждат. Отидох на пробна смяна в два от ресторантите и избрах да работя в този с една звезда „Мишлен“.

Историята от престоя там, която ще помниш цял живот?
Имам много – кои по-забавни, кои не... (Смее се.) Обикновено в петък или събота Гордън Рамзи идваше в ресторанта. Поздравяваше ни, разговаряше с главния готвач за 15-20 минути и си тръгваше. Никой от екипа не се запозна с него, да не говорим да поиска автограф или снимка, за което малко ме е яд, честно казано. Правеше обиколки във всичките си ресторанти и обикновено ни се обаждаха, за да предупредят да го очакваме и да се стягаме. Излишно е да казвам, че нямаше как повече да се стегнем. Един ден обаче не ни се обадиха. Както стояхме в кухнята, чухме как някой тича надолу по стълбите и вика: „Гордън идва! Бързо!“. И разбира се, всички се стреснахме. Погледнахме към стълбите и видяхме как самият той слиза при нас. Гордън ни предупреди, че
Гордън идва! (Смеем се.)

Никола, връщаме те обратно в България и то доста назад! Какъв е вкусът на детството ти?
Предполагам, че не се различава много от вкуса на детството на връстниците ми. Естествено филия с лютеница и сирене! Бъркани яйца, а много обичах и филии с масло и захар. Юфка, баница.

Издай ни една твоя кулинарна катастрофа.
Винаги съм бил много предпазлив в кухнята и винаги съм се интересувал кое как се приготвя. Заради това не са ми се случвали кой знае какви катастрофи. Но си спомням една още в началото, когато започнах да работя в кухня. По телевизията бях гледал как готвят лимоново сорбе с босилек. А това беше преди 8-9 години. Сега тепърва навлизат десертите с билки, какво остава за тогава... Стори ми се направо извънземно. Реших, че и аз ще го приготвя за една резервация за рожден ден, за която искаха сладоледена торта. Направих сорбето и когато го опитах, лимоновият сок още беше топъл. Помислих си, че когато замръзне, ще бъде както трябва на вкус. Замръзна и продължаваше да става все по-неприятно. Накрая имаше вкус на песто с повече лимон, но в никакъв случай не можехме да го сервираме. Добре, че по супермаркетите продаваха сладоледени торти. Отидох набързо да взема една и я сервирахме. Винаги трябва да имаш резервен план!

Преди малко те снимахме с огромен черпак! Посочи ни инструмент в кухнята, който те кара да се чувстваш като истински шеф- готвач?
Двоумя се между чугуненото тиганче и ножа. Естествено, че ножът е много важен. По някакъв начин го свързвам с подготвянето на храната. Докато тиганът свързвам със самото приготвяне. Когато си мисля за готвене, по-скоро си представям тиганче с масло, билки и месце.

По какъв начин се информираш за новостите в кулинарията?
Няколко пъти съм заминавал за Англия през интервали от година, година и малко. Там работих около 6 месеца и се връщах. Бих казал, че това е начинът, по който се въвеждам в новите тенденции. От време на време си купувам кулинарни книги. Разбира се, в интернет следя видеоклипове на известни готвачи, като Хестън Блументал и Рене Редзепи.

За коя известна личност искаш да сготвиш?
От малък чета фантастика, а Айзък Азимов е един от бащите на този жанр. Чел съм много негови книги и бих поговорил с него на вечеря по философски теми. За човек като него бих сготвил ястие с молекулярни елементи.

Знаем, че обичаш да пътуваш. В кое кътче на България си ял най-вкусните гозби?
Странното е, че най-вкусно не ми е било в София, а по забутани местенца. Например последния път в Триград търсихме заведение с традиционна кухня.

Ако беше ястие, какво щеше да бъдеш?
Телешки ребърца, готвени ужасно дълго време, с много тъмен, вкусен, гъст сос от телешкото и картофки в масло, печени на фурна. В него няма остри вкусове и прекалено силни нотки. Трябва да бъде балансирано и топло ястие.

Няма как да не забележим татуса ръкав. Разкажи ни за любовта си към това изкуство?
На крака имам един пънкарски татус, който не се забелязва толкова. Той ми е от тийнейджърските години. Тогава мислех, че ще остана пънкар до живот, но нещата се промениха! (Смее се.) Но оттогава исках да си направя ръкав. Дълго време мислих какво искам да си татуирам на ръката за цял живот. Реших, че трябва да бъде нещо по- универсално, започнах да чета и се оказа, че октоподът е символ на адаптацията. Освен това обичам да готвя октопод.

Скачал си с бънджи. Ще сгрешим ли, ако предположим, че си търсач на силни усещания?
Не, няма. Преди не бях. Като бяхме по-малки с братовчед ми, ходехме в Софияленд и най-любимото ми беше да седна в едно заведение за бързо хранене и да не мръдна оттам цял ден! „Хайде на кулата!“, казваше ми той, а аз не исках и да чуя. В крайна сметка започнах да си търся дейности, вдигащи адреналина. В Англия съм се качвал на влакчета на ужасите, на всякакви въртележки. Между другото карах мотор. Вероятно оттам започна всичко.

Какво задължително искаш да опиташ в живота?
Със сигурност искам да си отворя ресторант и да взема звезда „Мишлен“. Също така ми се иска да поживея и поработя в Япония. Много по-различни са от нас и ми е интересна културата им.

ТЕКСТ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ТОНИ ТОНЧЕВ

Интервюто е публикувано в брой 200 на списание BBC Good Food България!

Всички права са запазени!
Списанието
BBC GoodFood България – брой 205
Facebook

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ