Кайсия

 

Тя е близък роднина на прасковата, нектарината, сливата и черешата. Има мека кожа и бледожълт до оранжев цвят, някои сортове са леко мъхести.

Кайсията заема първо място сред виреещите у нас плодове по съдържание на каротин (провитамин А), който е изключително важен за правилното развитие на подрастващите. Прословутият витамин С е в сравнително скромни количества, но за сметка на това калиевите соли, основни бойни единици в битката със сърдечносъдовите заболявания, изобилстват. Пектинът пък помага за извеждането на токсините от организма.

Освен това кайсиите са единственият плод у нас, който си има и бонус - прекрасните ядки. Днес те са незаслужено пренебрегвани, но по времето, когато бадемите бяха дефицитна стока, те представляваха достъпен за всички деликатес.

Наличност
По нашите географски ширини тя може да бъде набрана от юни до август, според сорта.

Съхранение
На стайна температура, ако не са достатъчно узрели. Годните за консумация – 2-3 дни във фруктиера, до седмица в хладилник.

Най-добрите
При избора на кайсии трябва да се търсят плодове с наситен оранжев цвят, като се избягват тези, които са бледи, или онези с много тъмни петна по тях и загрубяла кожа. Кайсиите трябва също така да са леко омекнали.

Консумация
Могат да се консумират както като пресни плодове, така и сушени, или да се използват за направа на сладка, пайове, нектари и други плодови десерти. Плодовете също могат да се дестилират за направа на ракия и ликьор. От етеричните масла от костилките им се добива горчиво бадемово масло.

...................................