Леща

 

Тя произлиза от Близкия изток и е била част от човешкото меню още по времето на неолита. Лещата съдържа 26% протеини и затова е невероятно важна храна, особено в страните, където месото е ограничено. В Индия например има огромен брой вегетарианци, в чието меню лещата и бобовите растения заемат централно място. Широко разпространени ястия с леща там са „самбар”, „расам” и „дал”. На цвят лещата варира от жълта към оранжево-червена, зелена, кафява и черна. Червената, бялата и жълтата леща са без люспици, а един вид жълта леща, чана, се прави от сърцевината на нахута.

Хранителна стойност 

В лещата има влакнини, витамин В1, В6 минерали и фолати. Затова в редица престижни изследвания тя заема челно място сред здравословните храни. Богата е на влакнини и редовната консумация на леща намалява риска от сърдечни заболявания. Логиката е следната: фолатите намаляват нивата на хомоцистеина (вид аминокиселина, произвеждана от организма при метаболитните процеси). При наличието на фолати и В6, хомоцистеинът се трансформира в цистеин или метионин - и двете вещества са добри. Ако няма фолати и В6, хомоцистеинът уврежда артериалните стени и повишава риска от сърдечни заболявания. Лещата и бобовите растения стабилизират нивата на кръвната захар и са богати на желязо.

Наличност

През цялата година. Особено се ползва по време на пости.

Кулинарна обработка

В България лещата се готви на яхния или на супа, като в някои краища се комбинира и със ситно накълцан картоф. В други части на света обаче в супата от леща се слага свинско или пилешко. В Средния изток леща се вари заедно с ориз, тъй като времето за приготвяне е горе-долу едно и също. Там това ястие е известно като „муджадара” или „меджадра”. Подобно е и индийското „хичди”.

....................................