Чесън


Чесънът е едно от най-древните лечебни средства и подправки, използвани от човека. Има сведения за употребата му още от времето, по което са строени пирамидите в Гиза. Чесънът се споменава в Библията и в Талмуда. Хипократ, Гален и Плиний Стари го препоръчват за различни случаи, включително при паразити, респираторни проблеми, лошо храносмилане, отпадналост и други. В кулинарията и в медицината се използват пресните луковици и листата на това многогодишно растение, което вероятно произхожда от южна Азия. Чесънът съдържа веществото алицин, което е мощен антибиотик – по своето бактерицидно действие той се равнява на 15 оксфордски единици пеницилин. Освен това той има изразени антивирусни и противогъбични свойства. Смята се, че чесънът понижава риска от сърдечносъдови заболявания, включително атеросклероза, висок холестерол и хипертония. Освен това има сведения, че помага за понижаване нивото на кръвната захар. В кулинарията чесънът се използа като подправка и като продукт както пресен, така и след термична обработка. У нас той се прилага най-често счукан на паста със сол като добавка към таратор, пача, шкембе, рибни сосове, както и в запръжки на яхнии и други готвени ястия. Освен това той е основен продукт при приготвянето на туршии. Често се комбинира с магданоз, за който се смята, че неутрализира неприятната миризма, но това е само временна мярка. Чесънът съдържа веществото алил метил сулфид, което не се разгражда от организма и кръвта го пренася до белите дробове и кожата, за да бъде изхвърлено.

....................................