Моята кухня: Кърстин Роджърс

Публикувано на: 01.09.2016 в 9:51 часа

Кулинарният блогър и пионер в клубните вечери Кърстин Роджърс кани Холи Брук-Смит да разгледа еклектичната й кухня.

 

Кърстин (позната и като Мис Мармит Ловър) стартира клуба си за вечери през 2008 г. и е сред пионерите на вълната за социално хранене, която се превърна в една от най-модните тенденции във Великобритания. През 2013 г. получава наградата за Най-добър кулинарен блог на Гилдията на кулинарните автори за сайта си msmarmitelover.com, а първата й книга „Клуб за вечери: Рецепти и бележки от един ъндърграунд ресторант” излиза през 2011 г. Втората й книга „Тайното чаено парти на Мис Мармит Ловър” ще е на пазара през август. Живее в Северен Лондон с дъщеря си.

 

Какъв е твоят отпечатък в тази кухня?

Живеех в апартамента от осем години, а през 2008 г. си купих печката ага. Тя се оказа вълшебно нещо. Повече пари съм давала само за ипотеката. Майка ми имаше такава, когато бях дете, и аз винаги съм искала да имам същата. Само за година цялата ми кариера се насочи към готвенето, буквално не я изключвах. Преди да сложа агата, това беше един леко влажен, студен викториански лондонски апартамент. Сега обаче не е. Агата променя мястото.

 

С какво се занимаваше преди?

Бях самотна майка, бях без пари и за много дълго време карах на помощи. Започнах като фотограф и преподавах френски и английски. Била съм свещеник в Гластънбъри и женех хората. Участвала съм в уличен театър, била съм активист, преподавах и барабани. Бях управител и на кафене за вегетарианци за една група хора, наречена „Група по радикална антропология”. Доста неясно.

Как стартира клуба за вечери?

В Куба отидох в ресторант в дома на съдържателя и реших, че искам да го направя тук. Същата година страдах емоционално и докато работех във вегетарианското кафене, установих, че ми е приятно да готвя за други хора – даваше ми усещане за дом, за правилност. Наистина исках мой ресторант, но не можех да си го позволя, затова го отворих в дома си.

Наложи ли се да купуваш много посуда?

От години събирам синьо-бели съдове просто за забавление. Но когато ресторантът стана факт, си казах, че е имало причина. Сякаш всички пътища водеха към клуба – печката ага, посудата, любовната ми мъка.

 

Какво събираш?

Минавам през различни периоди… Първо бяха синьо-бели чинии и купи, след това за кратко събирах розови, а накрая зелени. После се отдадох на гравирано стъкло. В момента съм на фаза емайл, който харесвам много. Страхотен е за гости, тъй като е лек, не се чупи, а изглежда отлично.

Обичам и дървото. Не се замисляме какво е усещането да пиеш от различни материали, а дървените купи са страхотни. Знаете ли, че са подходящи и за микровълнова фурна? Харесвам и стари вещи от Франция. Когато отивам там, посещавам гаражни разпродажби и купувам много работи.

 

Опиши ни стила си.

Модерното не ми харесва, особено в кухнята. Ако имате модернистична къща, може би е редно да е така – всичко да е в неръждаема стомана и да е миниатюрно. Но аз съм максималист! Не ви ли харесва, че може да разгледате и да видите всичко? Смятам, че част от чара на клубовете за вечеря е и в това.

 

Имаш ли много уреди?

Харесва ми да усвоявам различни неща и да имам уреди, които ми помагат да създавам от нулата. Откакто си взех блендер, го ползвам всеки ден, преди бърках на ръка. Трябва да съм луда, че да продължа пак така.

Имаш ли скъпи ножове?

Харесвам малките ножове с мотиви, стоят добре и на снимките. Имам и няколко добри ножа, но големият стои неизползван. Той е за месо, а в моята кухня никога няма да влезе месо. Като цяло кухнята ми е кашер, не строго в смисъла на кашрута, а като чистота и следене на произхода на продуктите. Яденето на месо не ми е приятно.

 

Как работиш тук?

Тествам всичките рецепти. В клубовете за вечеря не мога да понасям хора, които ми говорят, докато готвя, тъй като така се допускат грешки. Знам точно как работи моята печка ага – имаме едва ли не връзка. Харесва ми как готви – едновременно пече и вари на пара.

 

Ами готварските книги?

Имам книги навсякъде – в спалнята, в тоалетната, в дневната… Чувала съм, че кулинарният автор Даяна Хенри има 10 000 книги. Аз имам няколкостотин. Преди 2009 г. имах само една готварска книга, тъй като не можех да си позволя да ги купувам.

 

Би ли променила нещо?

Няма много шкафове. Понякога ми се иска да започна всичко отначало, да имам по-добри уреди или пък всичките ми съдове да са медни. Веднъж сготвих две ризото – едното в меден тиган, другото в такъв от неръждаема стомана. Това в медния съд беше забележимо по-добро – по-кремаво, просто перфектно. Медта провежда топлината много добре.

„Веганите не са скучни!”

Аз съм всъщност пескетарианец, което означава, че не съм чист вегетарианец, а понякога ям и риба. За да напиша следващата ми книга, която трябва да излезе следващата година, обаче станах веган. Наистина искам да запазя някои от навиците, които развих, докато я пиша.

Основното е, че веганите не са някакви скучни същества, потънали в собственото си нещастие, те също могат да се забавляват. Плодовете, зеленчуците и ядките са безкрайно разнообразни. Голяма част от веганската кухня е много напредничава и хората експериментират сякаш са Хестън Блументал.

Например отскоро започнах да правя вегански сирена от ядки, сама приготвям и кокосовото си мляко. Страхотно е да работиш с такива техники и да приготвяш интересна храна. Когато си лишен от множество продукти, трябва да си по-изобретателен. Веганизмът е много свеж и жив начин на хранене и става все по-популярен.

 

Ъндърграунд събития

Беше ми ясно, че младите хора няма да отидат на фермерски пазар в неделя сутринта, ако са се веселили до късно в събота вечерта, и затова реших да направя ъндърграунд фермерско-пазарно събитие в дома и градината ми. След като помислих, реших, че точното време е петък вечер, и нещата потръгнаха.

Хората идват след работа. Има много шандове, демонстрации в кухнята, а и може да си купите храна за уикенда. Точно затова е идеално да я купите в петък вечер.

Част от новаторството беше да включа и музика на живо, като така всичко се превръща в социално събитие. Бих искала някой супермаркет да ми предостави площта си, за да мога да проведа нещо подобно в по-голям мащаб.

Покрай клубните вечери винаги съм правила и тайни чаени партита. Тук традициите на печивата и печенето на сладки са много силни и смятам, че домашните кексове са много по-хубави от тези в магазините.

 

Как да сме добри колекционери

Определете си строги ценови рамки. Аз не бих платила повече от 1,50 паунда за чиния. Това означава да намерите разпродажби, където цените не са надути, тъй като това е модно. Във Франция има страхотни гаражни разпродажби. Французите явно не осъзнават какви богатства се крият по мазетата и таваните на къщите на бабите им. Наскоро си купих голяма медна тенджера за сладко за 4 евро. Просто невероятно.

В момента събирам гравирано стъкло, през нощта изглежда невероятно. Не пропускам и сребърни съдове и бял порцелан. Обичам да купувам неща, които стоят добре на снимка и в блога ми. Наистина харесвам ръчно изработени дървени прибори и дъски за рязане.

Едно от нещата, в които не ме бива особено, е освобождаване на място за новите ми колекции. Просто трупам и трупам. Но всичко е направо прекрасно.

Коментари

...................................