Моята кухня: Питър Гордън

Публикувано на: 06.07.2017 в 13:57 часа
1 от 7

Питър Гордън е роден в Нова Зеландия, но отива да живее в Мелбърн и да се обучава за шеф готвач. Пет години по-късно отваря първия си ресторант The Sugar Club в Уелингтън, Нова Зеландия. През 1989 г. се мести в Лондон и бързо става известен с революционната си фюжън кухня. През 1995 г. отваря The Sugar Club в Нотинг Хил, а през 2001 г. стартира The Providores и Tapa Room в Мерилбоун. Написал е седем книги с рецепти и живее в Източен Лондон.

Каква част от тази кухня е наследена?

Подът от червен линолеум беше тук, когато купих къщата и си помислих: „Леле, това е странно”. Но докато дойде време да оборудвам кухнята две години по-късно (това беше последната стая, която завърших в къщата), осъзнах, че подът ми харесва. Предишният собственик е човек на изкуството и го е открил в болница.

Какво оборудване си инсталирал, откакто се нанесе?

 Острова в средата, а наскоро сложих и удължение на работния плот на панти. Запазих част от дървото за дъски за рязане и се срещнах с един новозеландец, който изработи всичко. На острова има газови котлони, но ми харесват и индукционните. Всъщност исках четири котлона на газ и два индукционни. За съжаление по онова време не можех да намеря нищо с точния размер. Островът с котлоните ми харесва. Практичен е, може да се използва за снимки, а и така можеш да си бъбриш с приятелите, докато готвиш.

Разкажи ни за фурната си.

О, тя е най-хубавата! Широк модел за вграждане от Fisher & Paykel. Във Великобритания не може да намерите домашна версия, има я само в Нова Зеландия и САЩ. Цяла пуйка се събира вътре с лекота, приборите са невероятно лесни за ползване, а освен това има и настройка за печене на шиш. Това, че е широка, означава, че имате и много място за разни неща под нея.

За всичко ли я използваш?

Имам и вградена комбинирана микровълнова фурна, която е подходяща за случаите, когато не искам да включвам голямата, особено ако съм се прибрал късно и искам да хапна нещо набързо. Нямам проблеми с микровълновите фурни, но пространството върху работния ми плот е ограничено.

Съдомиялната машина изглежда интересно!

Това всъщност са две съдомиялни машини с отделни издърпващи се чекмеджета. В Америка са много популярни, а в предишната ми кухня също имах такава, сигурно бях първият човек с подобен уред във Великобритания. Много са практични, а и са подходящи за кошер готвене, тъй като може да разделите съдовете, в които е имало мляко, от тези за месото.

Какво е важно за теб в кухнята?

Искам всичко да има някаква история, точно затова харесвам керамика, стъкло и ковани предмети, а не неща, направени във фабрика. Събирам стара керамика от пътуванията ми и обичам да влизам в магазинчета с антики или вехтории. Събирам порцелан от Пул още от 18-годишен. Партньорът ми също е събирал такъв порцелан! Освен това колекционирам интересни лъжици – тези от Истанбул бяха евтини като семки.

Откъде е уредът за печене на кафе?

Купих го в Израел. Слагате зелени зърна кафе в съда и ги изпичате, като го въртите над пламък. Човекът, от когото го купих, смяташе, че всички трябва да имат по един такъв уред. Купувам кафето си от Caravan Coffee.

Разкажи за керамиката.

Фигурките са от една жена в Корнуол, а съдовете са от един тип в Сидни. Той има пещ с размерите на тази стая и пече нещата по една седмица. После проверява какво се е получило. Мисля, че е брилянтен майстор.

Ами ножовете?

Те са изработени на ръка в Нова Зеландия от човек на име Питър Лоримър. Той сам кове стоманата и събира парчетата дърво за ръкохватките. Негова изработка е и кръглата ми отварачка за бутилки. Харесвам всичко, което е направено на ръка, макар че с ножовете съм минал през различни фази. Имам един любим нож, купил съм го в Киото – той се използва само за пилешко. Има го на снимка в една от книгите ми, но там е до снимка на риба. В рецептата трябваше да обясня, че този нож не е създаден за риба, просто изглеждаше добре!

Какви книги имаш по рафтовете?

Всички тук са от приятели – от Йотам Отоленги, от Кристин Манфийлд, от момчетата от The Engine Room в Окланд. Първата книга, по която работих, също е тук. Тя беше за Кийт Флойд, а аз тествах рецептите му. Фотограф на първите ми шест книги беше Жан Казал. Ще даря купища книги на едно местно училище – имам толкова много, а и наистина не всички са ми нужни.

Запален градинар ли си?

Да, градината ми е обградена със стена и е чудесно място. Подбрал съм много растения от Нова Зеландия и ги отглеждам в задния двор. Отначало смятах да направя зеленчукова градина, но осъзнах, че няма да мога да се грижа, както трябва за нея. Дървото до прозореца е резница от резница от липата от къщата на Зигмунд Фройд в Хемпстед. Едни приятели я купиха от Мейда Вейл – произходът води точно до дървото на Фройд. 

„Лондон е вълнуващ и въодушевяващ”

Черпя идеи от пътуванията си. Тогава се храня навън и гледам какво има по пазарите. Близо до дома ми е пазарът „Бродуей” в Хакни и когато организирам парти за вечеря, купувам продуктите предимно оттам. Има страхотен магазин за биозеленчуци и плодове и невероятна месарница, където дори сервират вечеря. Наскоро бях там и си поръчах телешко сърце, задушено с телешка опашка и чудесни броколи. Има още рибен магазин и магазин за вино. Наблизо се намира и отлична пекарна.

Когато пристигнах в Лондон през 1989 г., кулинарната сцената тук беше просто късче от това, което представлява в момента. Кафенетата бяха все френски, а такова нещо като среда за кафе просто не съществуваше. Ресторантите бяха или ужасни, или скъпи, нямаше средно положение. А сега просто погледнете колко хубави местенца като „Бриндиза” или „Полпо” има.

Винаги се вълнувам, когато открия нова храна и при пристигането ми в Лондон бях удивен колко много продукти има. Тук има много свежи плодове и зеленчуци, а снабдяването с тях в Нова Зеландия е много трудно, заради скъпия внос. Ако отидете например в лондонския Чайнатаун, ще откриете магазинчета, които внасят пресни продукти от Малайзия и Тайланд по три пъти седмично. Това е просто чудесно. 

Коментари

...................................