Какво ще ядем през 2028 г.

Публикувано на: 23.10.2018 в 12:54 часа

До 1928 г. никой не бил вкусвал дъвка за балончета. През петдесетте години пукащите бонбони променили представите на децата, а в края на деветдесетте „Ред Бул” дебютирал със странния си вкус и днес е синоним на енергийна напитка. Храната се развива непрекъснато и се откриват нови и нови вкусове. Всички сме чували, че менюто на бъдещето вероятно ще включва по-малко месо и млечни продукти. Не се притеснявайте – можем да очакваме и индивидуални диети, нови зеленчуци, готвачи роботи и храни, с които да се глезим, без да изпитваме угризения за калориите.

Храната ще бъде… съобразена с генома ви

Днес знаем, че здравословното хранене е важно, за да се поддържаме в отлична форма. Връзката между диета и здраве е „доказана” за пръв път около 1805 г. от шотландския флотски хирург д-р Джоузеф Линд, който провел едни от първите клинично контролирани тестове. Неговото изследване доказало, че цитрусовите плодове могат да спасят моряците от скорбут. Това изключително важно откритие наложило лимоните като стандарт в дажбите на моряците и показало как здравословното хранене може да спаси безброй животи.

Днес науката е изследвала едва ли не всеки аспект от храната, но много хора все още се чувстват като на далечно плаване. Дори и да е по специална препоръка, храната, от която един човек ще се чувства добре, може да причини умора и отпадналост при друг. През 2015 г. израелски учени провели наблюдение на нивата на кръвната захар при 800 души в продължение на няколко дни и направили изненадващото откритие, че индивидуалната реакция към една и съща храна може да е много различна. При някои глюкозата в кръвта „скачала” след ядене на сладолед със захар, при други обаче нивата се увеличавали само след ядене на ориз. А това противоречи на общоприетото.

Организмът на всеки човек усвоява храната по различен начин и това вероятно се дължи на гените, микроорганизмите в червата и на вътрешната физиология на органите. Клиничните изследвания дават общи насоки, но те приемат, че всички хора са едни и същи и лесно могат да пропуснат нюансите и специфичните индивидуални нужди.

През следващите десет години „персонализираното хранене” ще използва генетични тестове за събиране на възможно най-подробна информация и ще предлага препоръки за здравословни диети, създадени за всеки конкретен човек. Някои компании предлагат т.нар. нутригенетични услуги и вече правят ДНК тестове, преди да предложат диета. През 2028 г. обаче ще имаме много по-подробни знания за генетиката. Д-р Джефри Блумбърг, професор по науката за храненето в университета „Тъфтс” в Масачузетс, е един от най-пламенните защитници на новите методи. Той настоява, че ДНК тестовете ще ни дадат ключ към персонализираното хранене. „Ще мога да ви кажа какви плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни да подберете или точно колко често да ги ядете“ – казва той.

За жалост приготвянето на отделно ястие за всеки член от семейството вероятно ще натовари бюджета.

Храната ще бъде… създадена да е по-хранителна

Използването на „природен” и „естествен” е трик, който производителите много обичат да използват, но в интерес на истината в дивата природа почти няма храни като в магазините. Плодовете и зеленчуците са селектирани в продължение на хиляди години и често вече са толкова променени, че няма да ги познаете, ако видите дивите. Морковите не са били оранжеви, били са бели. Прасковите са били дребни и солени на вкус, а дините са били малки, кръгли, твърди и горчиви.

Но селективният подбор на по-едри и по-вкусни плодове и зеленчуци понякога се отразява на хранителната стойност. През изминалия век нивата на протеини, калций, фосфор, желязо, рибофлавин (витамин B2) и витамин С в плодовете и зеленчуците са намалели с около една трета.

До 2028 г. генетиката и биомолекулярната наука ще са възвърнали баланса на минералите в продуктите и ДНК от един организъм ще може да бъде вкарвана в друг, за да се избегне нуждата от селектиране.

Миналата година учени от Австралия показаха банан с повишени нива на провитамин А, който по принцип не се съдържа в обикновените банани. За да го създадат, учените взели гени от специфичен вид банани от Папуа-Нова Гвинея, богати на провитамин А, и ги въвели в обикновен сорт.

По-спорен е въпросът при трансплантиране на ДНК от различни организми и създаване на варианти, които не биха се получили чрез подбор. Царевицата например е обогатена с метионин, чрез използване на ДНК от бактерия. Дори самият генетичен код може да бъде „редактиран” за развиване на суперсили. През 2008 г. учените създали модифицирани моркови, подобряващи усвояването на калций от организма.

Има стотици примери за такива невероятни ботанически създания – картофи, царевица и ориз с повече протеин, ленено семе с повече омега-3 и омега-6 мазнини, домати с антиоксиданти от цветето кученце и дори марули, богати на лесно усвоимо желязо. 

През следващите десет години броят на модифицираните продукти ще се увеличи в пъти. Прецизната технология за ДНК редактиране, особено техниката, известна като CRISPR-Cas9, вече позволява промяна в генетичния код на растенията с безпрецедентна точност. Пригответе се за вкусни ябълки, богати на витамини като горчивите им прародители, фъстъци, които няма да предизвикват алергии, и леща, чието съдържание на протеини се конкурира с това на месото. Все едно пак създавате оранжев морков!

* Д-р Стюарт Фаримонд е автор на книги, автор и водещ на предавания за наука и образование.

 Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари

....................................