Кулинарната магия на автентичната българска кухня е всеизвестна, а родопските специалитети са запазили автентичния си вкус. Приготвят се така, както някога нашите баби са подхождали към готвенето и храната, с любов и уважение.
Придвижването и доставката на продукти в не далечното минало се е извършвала бавно, а през зимните месеци и много трудно. Затова в по- трудно достъпните части на Родопите хората е трябвало да готвят и ядът каквото има или каквото сами са си произвели, през годината. Най- отглежданите култури в района са фасул и картофи. Ястията приготвени с тях, са били основната прехрана на хората.
Подбрахме, едни от най- известните и най – добри родопски ястия, които трябва да опитате:
Смилянски боб
Той е един от малкото традиционни български продукти със статут на защитено наименование. Местните жители го наричат фасул. Методът на отглеждане е традиционен и се е запазил през поколенията. Насажденията се обработват ръчно и се торят с естествена оборска тор. От смилянския фасул в Родопите се приготвят редица ненадминати вкусотии, като бобена салата, бобена разядка, боб дип, боб чорба и много други.
Родопски пататник
За това ястие често се казва, че има толкова начини за приготвяне, колкото къщи в Родопите. Някои го приготвят в сач – глинен съд или в тава, в стари печки на дърва. А други го приготвят в тиган или във фурна. Рецептата включва настъргани картофи, лук, сирене, яйца и подправки. Няма как да не сте чували за родопския пататник, той е емблематично родопско ястие, което се харесва на малки и големи.
Родопската баница
Любопитно е, че в родопския край, е по- известен като клин. Той е не по-малко вкусен от пататника. Може да има различни съставки ориз, мляко, сирене, масло, коприва, спанак, тиква, но най-често се предлага във вариант с ориз и сирене. Прави се с ориз, яйца, сирене, масло и сол. Приготвя се подобно на обикновената баница, с тази разлика, че в плънката се добавя ориз. Комбинира се най-добре с кисело мляко и е идеалн за похапване, както за закуска, така и през останалата част от деня.
Качамак
В България през 18 век се налага отглеждането на царевицата като земеделска култура, заради по-лесното и продължително съхранение. Качамакът се приготвя от царевичен грис, сварен в подсолена вода. Вариантите за поднасяне са много, но най-популярни са гарнирани със сирене, запържено масло с червен пипер или с парченца месо. Въпрос на вкус е, но качамакът се харесва на голям процент, от хората, които са го опитали.
Чеверме
Чевермето е агнешкото на шиш. Най- вероятно няма да се хареса на вегетарианците, но ако не сте от тях, задължително трябва да го опитате ако имате път към Родопите. Най- вкусното агнешко е от младо агне, около едногодишно. Тогава месото е най- крехко и вкусно. Ритуалът по приготвянето му продължава поне 5 часа, а традицията се спазва и до днес по време на сватби, кръщенета, предложения за брак и други сплотяващи поводи. Месото е готово, ако при изтръгване от шишчето просто падне, директно в тавата. Едно от най-вкусните неща преди ядене на агнешкото, са филийки хляб, поставени под него, които се напояват, с ароматните сокове от месото. Чевермето не е просто храна, това е традиционен родопски ритуал, на който задължително трябва да се насладите.
Ако имате път към Родопите, задължително опитайте някое от изброените ястия или някое друго, по ваш вкус. Родопската кухня е традиционна и специфична. Тези които веднъж са опитали от родопското гостоприемство, се връщат за още и още.
