Хазартът в България се развива тихо, но последователно, подобно на ястие, което къкри на бавен огън, събирайки съставки и аромати за възможно най-добрия вкус. Това не е експлозивна индустрия от типа „бързи пари“, а дългосрочна икономическа конструкция, в която се преплитат интересите на държавата, бизнеса и потребителя. Днес, хазартната индустрия у нас генерира обороти в размер на милиарди левове годишно и се оформя като стратегически сектор, който заслужава специално внимание, не само заради приходите, но и заради социалните последици.
Съставките: Какво изгражда хазартната индустрия?
Хазартната индустрия включва няколко основни подкатегории:
- Онлайн платформи за залози и казино игри, които отбелязват най-голям ръст, през последните години.
- Наземни казина и игрални зали, присъстващи в почти всяко населено място.
- Държавната и частна лотария (в различни периоди, в зависимост от законодателството).
- Спортните залози, които са особено популярни сред младите потребители.
Тази „рецепта“ се допълва от подправки като дигитализация, агресивен маркетинг, технологични иновации и растяща култура на залагане, особено в онлайн средата.
Бавното нарастване на индустрията?
Българският хазарт се развива постепенно. През последните 10–15 години той премина през няколко фази:
1. Либерализация и разрастване на игралните обекти, особено в малките и средните градове;
2. Въвеждане на онлайн лицензи и появата на местни дигитални букмейкъри;
3. Затягане на регулациите, за онлайн хазарта в България, след политически натиск за повече контрол;
4. Създаване на Национален съвет по хазарта и повишена отчетност.
Днес индустрията е в зряла фаза. Тя вече не е табу, но и не е свободна от критики и има своята роля в икономиката, но се нуждае от внимателно управление.
Финансовата стойност за бюджета на страната
Според данни от последните години, хазартът като част от българската икономика генерира обороти, които надхвърлят 3 милиарда лева, като голямата част идва от онлайн залаганията и казината. Това я прави един от най-динамичните и печеливши сектори в икономиката.
Преките ползи за държавата идват от лицензионните такси и данъци, които операторите плащат. Също и от корпоративното облагане, върху печалбите на дружествата и приходите от глоби и санкции, при установяване на нарушения. Някои от тези средства се насочват към социални и спортни дейности, но липсата на ясно обозначени механизми за разпределение все още поражда въпроси относно ефективността на модела.
Социалните страни на „менюто“
Както всяко богато ястие, и хазартът има своята „калорична“ цена. Социалните рискове от хазартна зависимост, особено сред младите и уязвимите групи не трябва да се пренебрегват, защото те могат да доведат до финансови проблеми и дългове в домакинствата.
Решенията тук са информационни кампании, образователни програми, лесен достъп до инструменти за самоизключване, както и законови ограничения за достъп на непълнолетни
Какво още е нужно за да „сготвим“ устойчива индустрия?
За да не се превърне бавният огън в неконтролируем пламък, България има нужда от дългосрочна стратегия за регулиране и надзор, базирана на данни и анализ. Прозрачен механизъм за разпределение на приходите от хазарт към общественополезни дейности. Дигитална сигурност и контрол над чуждестранни нелегални платформи и баланс между икономическата изгода и обществената отговорност.
Хазартът в България не е мимолетен каприз, той е икономическа реалност, която се „готви“ от години и вече е индустрия за милиарди. Въпросът не е дали да съществува, а как да се поднесе, отговорно, регулирано и с мисъл за обществото. Само така тази „рецепта“ ще бъде не просто вкусна, но и полезна за всички на масата.
