Повечето хора обичат да добавят лук към ястията си, защото той допълва вкуса им, но никои не обича да плаче докато го реже. Има научно обяснение, което разрешава мистерията на тези зеленчуци, които ни карат да плачем, когато ги белим.
Рязането на лук е синоним на сълзи за много хора и малко любители на готварството могат да сдържат сълзите си, докато белят този зеленчук, един от най-широко използваните в повечето рецепти. Той е един от най-вкусните зеленчуци, но страничният му ефект прави почти невъзможно рязането му, без да се появят сълзи, и има научно обяснение, което технически няма нищо общо със самия лук.
Това е така, защото лукът абсорбира сяра от почвата, в която расте. Той е един от първите зеленчуци, култивирани от хората, и се отглежда в дълбока, рохкава почва, богата на органична материя, с много слънчева светлина. Лукът се нуждае от много слънце, за да расте, където семената или луковиците се засаждат и поливат.
Първоначално лукът се нуждае от азот, за да се развие, а по-късно се нуждае от калий и фосфор, елементи, които могат да се добавят с помощта на течни торове. По този начин лукът остава в земята от три до пет месеца (в зависимост от това дали е млад или сух), достатъчно време, за да абсорбира голямо количество сяра от почвата, в която е отглеждан, тъй като слъзните му жлези са разположени много близо до слюнчените му жлези.
Причината, поради която рязането на лук ни кара да плачем, науката има отговор
Когато режем лук, той отделя сяра, която при контакт с влагата в очите ни се превръща в сярна киселина. Това причинява производството на така наречените „рефлексни сълзи“, които просто ни предпазват от това дразнене.
Това е така, защото след нарязване на лук, клетките отделят газ, наречен пропанетиал-S-оксид. Тези летливи молекули се освобождават и стимулират нервните окончания в роговицата, която е частта от тялото с най-много сетивни нервни окончания. Макар рязането на лук често да не представлява сериозна заплаха за здравето на очите, то може да причини известно парене и дразнене в очите ни. „Стимулацията е по-силна при студен вятър, което кара да се отделят повече сълзи. Понякога тези сълзи не могат да преминат през слъзната точка, за да се отцедят в носа или устата, а вместо това текат през ръба на клепача. Ето защо плачем и когато ни е студено“, обяснява Хосе Мануел Бенитес дел Кастийо, офталмолог в клиничната болница „Сан Карлос“ в Мадрид и генерален секретар на Испанското дружество по офталмология.
Този феномен се нарича още „крокодилски сълзи“, защото е подобен на това, което се случва с тези влечуги, които са водни, но се хранят с животни, които живеят извън водата. Когато напуснат водата, очите им започват да сълзят, за да се хидратират.
Сълзите, получени при рязане на лук, са подобен феномен на тези, причинени от лютив спрей, който също освобождава летливи молекули и ни кара да плачем.
Най-добрите трикове, за да избегнете плача, докато режете лук
Една от основните тайни да не плачете, когато режете лук, е да охладите зеленчука. Съхранението му в хладилник или фризер за няколко минути преди рязане е ефективно за намаляване на летливостта на газа.
Същото важи и ако го режете под течаща вода, независимо дали под чешмата или потопено в мивката, тъй като това помага за разтваряне на газа, предотвратявайки достигането му до очите ви.
Другите трикове включват вентилация или използване на остър нож, което е по-малко вредно за кожата.
А също и носене на очила за плуване или гмуркане, които предпазват очите ви, като предотвратяват достигането на тези молекули до роговицата.
