Испанско проучване разкрива, че увеличаването на приема на цитрусови плодове има забележим ефект върху генома
Според Франсиско Ботела, член на Комитета за управление на областта на храненето на Испанското дружество по ендокринология и хранене (SEEN), „ един от митовете за храненето“ е, че консумацията на големи количества цитруси може да ни предпази от грип. Преди много години беше доказано, „че разболяването няма нищо общо с употребата на витамин C“. Реалността е, че свойствата на цитрусовите плодове надхвърлят високото им съдържание на витамин C. И ние не говорим само за факта, че те са богати на фибри, „чийто принос не е незначителен и е сравним с този на кивито“, както посочва Ботела.
Скорошно испанско проучване разкри, че диета, допълнена с цитрусови плодове, може да промени генната експресия в здрав организъм. Проектът е проведен върху мишки в продължение на две години и е съвместна работа между Института за здравни изследвания Incliva и Валенсианската фондация за земеделие и околна среда (Fuvama) на Валенсианската асоциация на фермерите (AVA-Asaja). И заключенията, до които са стигнали досега, са изненадващи. Според Артуро Лопес Кастел от Изследователската група за човешка транслационна геномика в Incliva: „Първо, мандарината е показала по-голям ефект от портокала и със системен обхват, за разлика от портокала, чийто ефект е ограничен до бъбреците. Също така, ефектите на мандарината, в модулирането на някои биологични пътища, като циркадния ритъм, клетъчното дишане или това, включващо TGF-бета фактора, се наблюдават последователно в няколко органа на един и същ индивид, като скелетните мускули, сърцето и мозъка, като са замесени някои важни гени.“
Причината, поради която мандарините имат много по-голямо въздействие от портокалите по отношение на модулацията на генома, е свързана с наличието на определени активни съединения в много различни количества: „Например, нарингенинът се появява до 50 пъти повече в мандарините, а синефринът – около 10 пъти повече. В следващата фаза на проекта искаме да определим наличието и количеството на тези съединения в различни сортове мандарини и портокали, тъй като за това проучване е използван само един вариант от всеки цитрусов плод“, продължава експертът.
Що се отнася до възможните практически приложения на тези резултати, те предполагат, че „идентифицираните модулиращи ефекти биха могли да подобрят здравето превантивно при някои важни патологии като диабет тип II или рак. Включването на мандарини в диетата би могло да помогне за оптимизиране на мускулните, сърдечните или дори когнитивните функции. Освен това, това отваря вратата за разработване на хранителни добавки, базирани на активните съединения на тези плодове. И, разбира се, ни дава насоки за персонализиране на диетите с научен подход“, потвърждава Лопес Кастел. „Макар че сме много предпазливи при екстраполирането към хората и се фокусираме върху резултатите с мандарината, можем да кажем, че в скелетните мускули сме наблюдавали положително модулирани гени, като Irs1, който насърчава усвояването на глюкоза и мускулния растеж, и други като Vegfa и Pgc1a, свързани с васкуларизацията и енергийния метаболизъм.
Гените, които регулират циркадния ритъм в мозъка, като Per1 и Per2, са увеличили експресията си, което предполага модулация на цикъла сън-бодърстване. Накрая, и в очакване на анализ на тъкани като бъбреците и черния дроб, в сърцето, факторът TGFbeta, в различните му варианти, е значително намален, което предполага положителен ефект, тъй като този фактор обикновено е свръхекспресиран при различни видове рак“, заключава професорът.
