През годините беше доказано не само значението на нашия микробиом, но и как той влияе на нашите гени. Бактериите в нашето тяло предпочитат определени храни и тези, които им осигуряват по-добри хранителни вещества, се приемат по-добре и са по-полезни за тях и за нас. Известно е, че фибрите са важна част от здравословната диета.
Ново проучване на учени от Станфордския университет може най-накрая да ни убеди да напълним чиниите си с ядки, кръстоцветни зеленчуци, авокадо и други храни, богати на фибри. Анализът, публикуван в Nature Metabolism, идентифицира директните епигенетични ползи от консумирането на фибрите и установи, че някои от промените в генната експресия имат противоракови действия.
Когато ядем фибри, микробиомът на червата произвежда късоверижни мастни киселини, които са по-летливи от дълговерижните, които са твърди при стайна температура. Тези съединения са нещо повече от източник на енергия за нас. Отдавна се подозира, че косвено засягат функцията на гените.
Ръководителят на изследването Майкъл Снайдер, проследява как двете най-разпространени късоверижни мастни киселини в нашите черва, пропионат и бутират, променят генната експресия на здрави човешки клетки, в ракови клетки на дебелото черво, в червата на мишка.
Те откриха директни епигенетични промени в специфични гени, които регулират клетъчната пролиферация и диференциация, заедно с апоптоза или предварително програмирани процеси на клетъчна смърт, всички от които са важни за неконтролирания клетъчен растеж, който е в основата на рака.
„Открихме пряка връзка между консумацията на фибри и модулирането на генната функция, която има противоракови ефекти и смятаме, че това вероятно е глобален механизъм, тъй като късоверижните мастни киселини, които са резултат от храносмилането на фибрите, могат да пътуват из цялото тяло“, обяснява Снайдер . „Като цяло диетите на хората са с много ниско съдържание на фибри и това означава, че техният микробиом не е достатъчно подхранен и не може да произвежда толкова много късоверижни мастни киселини, колкото би трябвало. Това не е полезно за нашето здраве.“ Предвид обезпокоителните нива на рак на дебелото черво в по-млада възраст, констатациите от проучването могат да провокират дебат и изследване на потенциалните синергични ефекти от диетата и лечението на рак.
„Чрез идентифициране на целевите гени на тези важни молекули, ние можем да разберем как фибрите упражняват своите полезни ефекти и какво се обърка по време на рак“, заключава Снайдер.
Източник: LA RAZON
