Хранителните отпадъци се получават по целия спектър на производство – от фермата през дистрибуцията до търговците на дребно и потребителя. Причините включват загуби от мухъл, вредители или неадекватен контрол на климата; загуби от готвене; умишлено разхищаване на храна.
Хранителните отпадъци се категоризират по различен начин в зависимост от това къде се появяват:
„Загубата“ на храна възниква преди храната да достигне до потребителя в резултат на проблеми във фазите на производство, съхранение, обработка и разпространение.
Хранителните отпадъци са храни, които са годни за консумация, но съзнателно изхвърлени на етапите на продажба на дребно или на консумация.
Изхвърлената храна има широкообхватни последици както на национално, така и на световно ниво. В САЩ до 40% от цялата произведена храна остава неизядена, а около 95% от изхвърлената храна се озовава на сметищата. Той е най-големият компонент на твърдите битови отпадъци – 21%.
През 2014 г. са генерирани повече от 38 милиона тона хранителни отпадъци, като само 5% са отклонени от депата и инсинераторите за компостиране.
В световен мащаб една трета от произведената храна се изхвърля неизядена, което води до повишена тежест върху околната среда.
Изчислено е, че намаляването на хранителните отпадъци с 15% може да изхрани повече от 25 милиона американци всяка година.
Изхвърлянето на по-малкото разхищаване на храна ще доведе до:
Спестяване на разходи за труд чрез по-ефективна обработка, подготовка и съхранение на храната, която ще се използва.
Спестяване на разходи при закупуване само на толкова храна, колкото е необходимо, и избягване на допълнителни разходи за изхвърляне.
Намалени емисии на метан от сметищата и по-нисък въглероден отпечатък.
По-добро управление на енергията и ресурсите, предотвратяване на замърсяването.
Ползи за общността чрез предоставяне на дарена, недокосната и безопасна храна.
Възможните решения
В световен мащаб намаляването на разхищаването на храна се посочва като ключова инициатива за постигане на устойчиво хранително бъдеще.
В САЩ на 4 юни 2013 г., Министерството на земеделието и Агенцията за опазване на околната среда стартира предизвикателството за хранителни отпадъци на САЩ, призовавайки субекти от цялата хранителна верига, включително ферми, земеделски преработватели, производители на храни, хранителни магазини, ресторанти, университети, училища и местните власти.
Препоръките са:
Намалете хранителните отпадъци чрез подобряване на разработването на продукти, съхранението, пазаруването/поръчването, маркетинга, етикетирането и методите за готвене.
Възстановете хранителните отпадъци, като свържете потенциални донори на храна с организации за подпомагане на глада като хранителни банки и килери.
Рециклирайте хранителни отпадъци за храна на животни или за създаване на компост, биоенергия и естествени торове.
На 16 септември 2015 г. и двете агенции обявиха за първи път национална цел за загуба на храна и отпадъци, призовавайки за 50% намаление до 2030 г.
Националният съвет за отбрана на ресурсите издаде обобщен документ, предоставящ насоки как да се намалят отпадъците по цялата верига за производство на храни.
Какво може и трябва да се направи по въпроса?
Местните власти могат да включат кампании за предотвратяване на хранителните отпадъци и образователни кампании и да прилагат общински програми за компостиране.
Правителствата могат да предоставят данъчни кредити на фермери, които даряват излишната продукция на местни хранителни банки.
Предприятията като ресторанти, магазини за хранителни стоки и институционални хранителни услуги, могат да оценят степента на своите хранителни отпадъци и да възприемат най-добрите практики.
Примерите включват супермаркети, продаващи повредени продукти или продукти с почти изтекъл срок на годност на намалени цени или предлагащи промоции „наполовина“ вместо промоции „купете едно-вземете едно безплатно“.
Ресторантите могат да предложат по-малки порции и да дарят излишните съставки и готовата неизядена хранана благотворителни организации.
Училищата могат да експериментират с концепции, които позволяват на децата да създават свои собствени ястия, за да предотвратят по-малко изхвърлена храна, като например салатни барове или сами си направете бурито.
Фермерите могат да оценят загубите на храна по време на обработката, разпространението и съхранението и да възприемат най-добрите практики.
Фермите могат да продават прясна, но нетъргуема продукция (поради външния вид) на хранителните банки на намалена цена.
Потребителите могат да научат кога храната вече не е безопасна и годна за консумация, как да готвят и съхраняват храната правилно и как да компостират.
