Откакто хранително-вкусовата индустрия се разви толкова мащабно, начинът ни хранене определено е по-различен. В миналото е нямало продукти с толкова дълъг срок на годност, не са се произвеждали и продавали полуфабрикати, които са готови да заменестят домашната храна само след 5 минути в микровълновата фурна. Всичко това има своите плюсове и минуси.
Пакетираните храни и полуфабрикатите ни спестяват време и усилия, това е така. Именно тези храни обаче имаме предвид когато говорим за вредни храни. Нека видим такива ли са те, в каква степен и защо.
Вреда от храна?
Възможно ли е една храна да бъде вредна сама по себе си. Най-правилният и безпристрастен отговор е зависи. Първо зависи дали храната е съхранявана правилно и дали не е развалена. Ако тези две неща са нвред, можем спокойно да кажем, че консумацията и не е вредна за здравето, но все пак зависи и кой пита! Ако човек има дадено заболяване, в някои случаи има храни, които са абсолютно противопоказни за консумация. Например при хората с алергии. Ако някой има алергия към мед, то медът е опасен за него. Това обаче не прави меда лош сам по себе си. Така че, наистина зависи за кой пита.
Всички храни, които консумираме, без значение дали са от животински или растителен произход, сготвени или сурови, домашно приготвени или купени, в крайна сметка се разграждат в нашия организъм на въглехидрати, протеини и мазнини.
Каквато и храна да консумираме, тя ще засити глада ни, ще ни даде калории, които да изпозлваме за енергия. Това ще стори и чипса, ще го стори и банана. Защо тогава чипса наричаме вреден, а банана полезен?
Освен въглехидрати, протеини и мазнини (с една дума калории), храната ни доставя витамини и минерали. Това е първата разлика между храните, които наричаме вредни и тези, които наричаме полезни. Плодовете, зеленчуците, млечните, ядките, месото, яйцата, както и приготвеното с тях, считаме за здравословни, защото съдържат много и най-различни витамини и минерали. Чипса и вафлите няма да допринесат особено в това отношение.
Съдържанието на сол и захар е другото, което е огромна разделителна граница между храните. Повечето преработени храни съдържат много сол, докато естественото съдържание на сол в плодове, зеленчуци, месо и млечни е ниско. Не бива да забравяме обаче, че ние все пак се нуждаем и от сол, и от захар. Проблемът за здравето идва когато прекалим с количествата. Така че няма как да кажем, че солта и захарта са вредни. По-точно е да кажем от какво количество нагоре стават вредни. За солта например е до 5 грама дневно.
Фибри – фибрите са важни за доброто храносмисмилане. Това е още една причина да наричаме плодовете, зеленчуците и варивата полезни, а макароните, да речем, вредни.
Висока калоричност – пакетираните храни имат почти винаги много висока калоричност. Плодовете и зеленчуците, месото и млякото – нищо не може дори да се доближи до стойностите на шоколада или пицата.
Това носи риск от качване на излишни килограми, но само при положение, че се ядат редовно, в по-големи количества или и двете. Повечето видове ядки имат повече калории за 100 грама от шоколада или вафлите, просто ние не преяждаме с ядки, нали?
Баланс – нещо, което често ни убягва е, че консумацията на храни с така наречените празни калории, намалява консумацията на полезните храни. Просто няма как да ядем по цял ден. Ядем или от едното, или от другото. Ако вечерта изядете пакет чипс и цял шоколад, колко е вероятността след това да си кажете “ Ще си направя една салата и ще си изпека малко риба, да си хапна!“? Ако изядете сладолед за десерт на обяд, каква е вероятността след това да си поръчате и плодова салата?
Заключение
Не е правилно да делим храните на вредни и полезни. Ако се храним предимно с плодове, зеленчуци, ако приемаме дотатъчно протеини, ако ги готвим и не преяждаме, колко вредно може да бъде веднъж седмично да си хапнете пица, сладолед или дори и двете? Правилно е да се говори да вредна и полезна диета. Тоест храненето да се разглежда в цялост, защото навиците са тези, които имат значение, а не изключенията. Както се казва няма голямо значение какво и колко ядеш от Коледа до Нова година, а има значение какво чдеш от Нова година до Коледа.
Сама по себе си никоя храна не заслужава да бъде наречена вредна. Важна е нашата цялостна диета, тоест да преобладават храните, които ни носят освен калории, още витамини, минерали, фибри, без да ни товарят с прекалено много сол и захар. Ако се храним всеки ден така, няма нищо страшно от време да време да се ядат и храни с празни калории. Все пак храната ни носи и удоволствие. Няма нищо лошо бонбоните да са ви любими. Въпросът е дали ще ги ядете всеки ден или веднъж на 10 дена.
Колкото до съдържанието на консерванти, оцветители и изкуствени аромати в пакетираните храни, за тях важи същото. В малките дози, в които са използвани в храните, те не могат да навредят на здравето. Отново е въпрос на количества и баланс. Тези храни не ви „тровят“, забравете за това. По-реална опасност е да изместят важните храни, тези които ви носят не просто калории, които съдържат витамини и минерали, вместо консерванти и оцветители.
Здравословното хранене не е просто черно и бяло. Тенденциите са да осмисляме нещата в тяхната цялост, да търсим баланс, а не бъдем крайни. Няма вредни храни, има вредни навици!
