Едно от първите неща, които научаваме когато решим да се информираме как да се храним здравословно, е че трябва да избягваме преработените и ултра-преработените храни.
Повечето хора са наясно какво означава преработена храна – продукт, който е претърпял значителни промени в своята структура и състав след събирането или добиването си от суровината. Този процес включва обикновено добавяне на изкуствени съставки, консерванти и оцветители, както и висока обработка като готвене, пресоване и рафиниране.
Преработената храна често съдържа повече захари, мазнини и сол в сравнение с необработените храни и може да има негативен ефект върху здравето, допринасяйки за проблеми като затлъстяване и хронични заболявания.
Ултра-преработени храни е по-непознат термин. Какво представляват ултра преработените храни?
Терминът „ултра-преработени храни“ идва от системата за класификация на храните NOVA, която е разработена от изследователи от университета в Сао Пауло, Бразилия. Системата поставя храните в четири категории въз основа на това колко са били обработени по време на производството им.
Ултра-преработените храни обикновено имат пет или повече съставки. Те са склонни да включват много добавки и съставки, които обикновено не се използват в домашното готвене, като консерванти, емулгатори, подсладители и изкуствени оцветители и аромати. Тези храни обикновено имат дълъг срок на годност.
Кои са най-разпространените ултрапреработени храни?
Най-често консумираните ултрапреработени храни са:
- Индустриализиран или масово произведен хляб (11 процента);
- Предварително пакетирани ястия (7,7%);
- Зърнени закуски (4,4%);
- Колбаси и други възстановени месни продукти (3,8%).
Следват различни сладкарски изделия (3,5 на сто), бисквити (3,5 на сто), сладкиши, кифли и торти (3,3 на сто) и индустриални чипсове (2,8 на сто). Безалкохолните напитки, плодовите напитки и плодовите сокове съставляват 2,5% от средния прием на калории.
Солените закуски, включително любимите чипсове, за повечето хора съставляват 2 процента от приетите калории за деня, както и дресингите и сосовете (2,1 процента).
Други ултра-преработени храни са печен боб, консервирани супи, месни алтернативи, соя и напитки, използвани като млечни заместители на млякото. Сладоледът и някои алкохолни напитки, включително уиски, джин и ром, също са в списъка.
Трябва ли да изключа ултра-преработените храни от диетата си?
В сегашния си вид все още не знаем напълно как ултрапреработените храни влияят на здравето ни и затова не е ясно дали е необходимо напълно да ги изключим от диетата си. Не може да се отрече, че понякога те са по-бюджетна опция, а почти винаги освен пари, спестяват и време.
British Heart Foundation предлагат вместо да се опитвате напълно да изключате тези храни, да помислите за баланс в диетата си. Например, да се уверите, че в диетата ви има минимално преработени храни, да консумирате редовно плодове и зеленчуци, да пиете достатъчни вода вместо сладки напитки и да се уверите, че имате време през седмицата за готвене.
Важно е също така да се отбележи, че не всички ултра-преработени храни са еднакви, например, някои – като пълнозърнест хляб, някои зърнени храни и печен боб – имат хранителни предимства. По-добре е да изберете тези по-питателни, а не храни като чипс, сладкиши или пици.
BHF също предлага като мярка за по-здравословен начин на живот, хората да придобият навика да четат етикетите на храните, за да могат лесно да идентифицират и намалят храните, които имат по-висок процент на захар, сол или наситени мазнини.