Каракачаните са високопланински етнос. Живеят в планините Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България. Овцевъдството е техният основен поминък. В миналото били номадски народ. Лятото прекарвали в България, а на Димитровден се връщали в Гърция.
Интересно е да се надникне в кухнята, която се е зародила при такъв един начин на живот в движение и по различни земи.
Каракачаните доста късно са изоставили обичая си да се местят постоянно. До 1958 г. живеели в колиби и сменяли сезонно своето местообитание – лятото прекарвали в планината, зимата в градчетата край черноморското крайбрежие.
Обичайно семействата гледали по 100-150 овце. Богатите семейства стигали и до 500. Разликата в битието на богатите и бедните не била обаче съществена. Всички се хранели предимно с ястия от агнешко, с много тестени изделия, а плодовете и зеленчуците почти не присъстват в кухнята на каракачаните.
1958 г. е повратна за тях заради социалистическата национализация. Тогава те са били буквално принудени да оставят номадството и да се заселят по села и градове. Овцете също са национализирани. След 1989 . мнозина от тях се връщат в Гърция.
Въпреки всички тези сътресения, каракачаните са се старали много да запазят своите уникални и автентични бит, култура, диалект и разбира се, кухня. А каква е тя?
Нормално е в нея да преобладават ястията от продукти, свързани с овцете и тяхното отглеждане. През цялата година се готви агнешко месо. Интересни са кукуречите. Това са дървени шишове нанизани с агнешки дреболии, пекат се на жар докато се въртят – като чеверме.
Каракачаните приготвят овча саздърма и други деликатеси от агнешки дреболии.
Каракачаните са големи майстори на сиренето и кашкавала. Сиренето се приготвя като зрее в овча кожа за 15-25 дена. Това е тайната на неповторимия му аромат. „Ишмер“ наричат своята каша от сирене и брашно. Има специфика на приготвянето ѝ. Прави се с първото прясно сирене. То бива оставяно за 2-3 дни да престои на слънце. Когато стане кисело се разтапя на тиган като се добавя по малко брашно за да се сгъсти, както и малко сол, а мазнината се отделя.
„Мджитра“ е разядка от извара, сирене, прясно мляко и нарязана зелена чушка. Консумира се след като ферментира.
Каракачанската баница е известен деликатес. Приготвя се с планинска вода и се пече на жар. Залива се с малко разтопена мас. Каракачаните правят още тутманици, милинки, питки със сирене, содена питка. Имат и баница със зеле. Приготвя се и със зеле, и с овче сирене.
Ракия каракачаните приготвят от горки плодове, поради липса на други – от къпини, малини, шипки, трънки, боровинки.
Каракачаните наистина са изумителни хора, с невероятна култура. Има много какво да научите от тях. С малкото, с което разполагат, те успяват да се справят, да го ценят и да бъдат щастливи. Те и до днес са запазили своя облик като народ, макар че са много малко. Знаят своите автентични рецепти и ястия. Могат и да ги приготвят. В това отношение те отново са добър пример за подражание.