Изследователите казват, че строгите ограничения върху храните за вашите деца могат да имат обратен ефект.
Твърде много ограничения водят до обратен ефект и карат детето да жадува повече за забранената храна. Принципът никакви ограничения също не работи добре, тъй като детето не успява да развие самоконтрол.
Вместо доминиращ родителски подход с много ограничения е по-добре да се вземе предвид гледната точка както на родителите, така и на децата.
Има малък, но нарастващ набор от доказателства, които предполагат, че позволяването на по-умерено ниво на достъп до леки закуски и лакомства по структуриран начин, може да бъде от полза на децата да се научат да консумират тези лакомства в умерени количества.
Какво могат да направят родителите?
Станете модел за подражание за поведението на хранене, което искате детето ви да следва.
Решете какво да сервирате и позволете на детето да определи колко ще яде.
Имайте рутина за достъпа до храна (какви храни са налични и как те получават достъп – чрез питане или самообслужване).
Разрешавайте всички храни в умерени количества и поддържайте връзките за комуникация отворени относно това какво е подходящо да се яде редовно и какво не.
Ролята на родителите е решаваща относно развитието на добри хранителни навици при децата. Почти винаги родителите могат да приложат режим, който да не залита в нито една крайност.
Най-добре е храненията да са три основни плюс малко хранене в средата на следобеда.
Проблемът е когато родителите предоставят много храна в къщата и я оставят на децата да решават сами кога и какво да ядат. Така може да се стигне до режим, в който на практика няма основни хранения.
Закуските трябва да включват нещо питателно като ябълка с фъстъчено масло или кисело мляко с ядки.
Родителите се движат по тънката граница между строгите правила и липсата на правила. Те обаче не бива да се страхуват да казват „не“ на децата си когато това е за тяхно добро.
Давайте избор на децата
Давайте избор на децата, за да не се чувстват те насилвани по отношение на храната. Този избор обаче тряба да бъде ограничен. Например, може да ги попитате какво искат за вечеря – грах или пиле със зеле. Те могат да направят своя избор от тези две опции.
Когато дойде време за вечеря не бива да се сервира друго, освен договореното. Така децата имат свобода, но и отговорност да следват решенията си.
Всички знаем, че е добре семейството да се храни заедно на масата. Ползите от този подход са много, като една от тях е, че децата ще видят вашия пример.
Ако вие самите обичате да ядете салати с основното и плодове за десерт, няма да има нужда да убеждавате детето, че плодовете и зеленчуците са вкусни. Достатъчно е то да види как вие им се наслаждавате.
Ако обаче детето не иска да ги опита, не го насилвайте, а отново му дайте избор от две до три опции.
Количестото изядена храна също трябва да се определя от детето. Важното е да се уверите, че то няма да „наваксва“ след вечеря или че не яде твърде много междинни закуски преди основните хранения. Тези мерки ще помогнат на детето да свикне с часовете да хранене и да има режим, съобразен с цялото семейство.
