„Сибир“ означава „спяща земя“. С това име хората са се опитали да опишат пустошта на тези студени земи. Най-ниската измерена температура там е -67 градуса! Определено не е място за живеене за всеки, но въпреки това в днешно време там живее около ¼ от населението на Русия. Твърде интересно е как и с какво с хранят хората в такива сурови условия. Нека разберем!
Естествено кухнята на сибирците е свързана с историята на тези земи, както и с природните условия. През вековете различни народи от север са живяли в Сибир – ненци, долгани, евенки, чукчи, нганасани, ескимоси, коряки. Всички те са развивали сходни дейности, за да си изкарват прехраната, например риболов, отглеждане на северни елени, лов на морски бозайници. Поради това е естествено да се консумира предимно месо и риба. Местните хора са развили много начини да подготвят месото за ядене без готвене. Това е характерно за арктическите народи, защото условията в голяма степен го налагат. Сурови могат да се консумират месото на елените, моржовете, тюлените, също така мазнините и кръвта им. Това обаче важи само за току-що са били убити или ранени животни.
Уменията на северняците да обработват месо, техните техники и методи са наистина впечатляващи и останалият свят вече започна да се учи от тях.
Често месото или рибата се ядат в леко замразени. Обикновено се нарязват на дълги тънки ленти. Понякога месото е без никакви подправки, а понякога със сол и билки. Рибата се яде приготвена по най-различни начини, но никога варена или пържена. Ако сте в Сибир ще ви я поднесат осолена, сурова, ферментирала, печена в пепел или леко замразена.
Причината да не се готви в Сибир е липсата на метални съдове и прибори. До скоро храната там се е приготвяла само в каменни съдове на открит огън, в пепел или горещ пясък. Днес също рядко се вари нещо, а пърженето в мазнина е още по- рядко.
Сибирските деликатеси също са интересни и нетипични за хората, които не живеят на север, макар че един от тях – вилмулимул, доста прилича на нашата кървавица. Изчиства се стомах на елен, там се поставят еленската кръв, варените бъбреци, дроб, уши, дори устни и копита, билки и подправки. Стомахът се зашива и оставя в студено помещение за цялата зима, през което време ферментира. Напролет е готово за ядене, като носи доста калории и витамини на сибирците.
Палгинът е пък ястие от костен мозък, сервира се с върбови листа и киселец, а нувкуракът е сушено китово месо, което после се вари и се налага в буре с топена тюленова мас. Яребицицата и нейните яйца също са традиционни храни за сибирската кухня. Когато имат възможност местните хора допълват диетата си и с растителни храни. Макар да няма изобилие, те все пак разполагат с някои билки, плодове, ядливи корени, някои сортове мъх също могат да се ядат. Сибирците умеят и да извличат сок от определени дървета, но все пак основни напитки за тях са билковият чай, кръв от елен, прясно и ферментирало мляко. Приготвя се и напитка от смачкани рибни яйца.
Храненето из сибирските земи става набързо. Няма излишно разточение и ритуалничене по време на хранене. Суровите условия на живот са оставили отпечатък върху всичко. Определено за някой посетител и работник в командировка, дестинацията Сибир ще бъде изтинско изпитание по отношение на храната. Не малко от хората, запътващи се затам, си взимат доста провизиии и сериозно са обмислили проблема с храненето. Ако някога посетите Сибир бъдете готови, че кухнята им е доста по-ограничена и като продукти и като методи за приготвяне, но това не означава, че няма какво да опитате и какво да ви покажат.
В северните райони хората водят начин на живот, доста различен от нашия като са се научли да оцеляват в най-трудни условия, както и да оползотворяват всичко, което майката природа все пак се е смилила да им даде. Така че определено има много какво да научим от тях!
