Дори на пръв поглед да изглежда така, храненето не е прост процес, то е много повече от веригата глад-хранене-ситост. В действителност набор от биохимикали, изпращащи сигнали между мозъка и тялото, контролират както глада, така и апетита, а разликата между двете е по-сложна отколкото предполагате.
Нека се запознаем с някои любопитни факти, относно човешкия апетит.
Каква е разликата между глад и апетит?
Гладът означава физическа нужда от храна, а апетитът е желание за храна. Понякога може да е трудно да се направи разлика между двете. Апетитът може да бъде повлиян от физически условия като нива на кръвната захар, хормони и физическа активност. Може да се влияе и от настроението и емоциите. Стресът, самотата и скуката могат да повишат апетита и влечението към мазни, сладки или солени храни, вместо по-здравословни и по-хранителни опции.
Кои фактори допринасят за апетита?
Хората ядат по много причини, освен глада. Социалните сигнали могат леко да повишат апетита, защото хората са склонни да ядат повече по време на хранене с приятели или семейство, отколкото по време на хранене сами.
Културните норми, като завършване на това, което е в чинията и сензорни знаци, като миризмата на топла шоколадова торта, също могат да повлияят на апетита и количеството храна, която хората консумират.
Влияе ли сънят на апетита и теглото?
Навиците за сън могат да повлияят на хормоните, които контролират апетита, потенциално водещи до наддаване на тегло. Нивата на хормона грелин се увеличават при лош сън, предизвиквайки по-силно чувство на глад. Хормонът лептин пък намалява, което изисква повече храна, за да се чувства човек сит.
Освен това нарушенията на съня могат да променят начина, по който се метаболизира храната и да доведат до по-малко физическа актовност и общо движение на следващия ден.
Какво води до увеличаване на апетита?
Внезапното желание да ядете повече може да се дължи на физически състояния като диабет, хипертиреоидизъм, хипогликемия, болест на Грейв, предменструален синдром и странични ефекти на някои лекарства. По отношение на психичното здраве, стресът, безпокойството и депресията могат да доведат до различни хранителни модели, включително повишен апетит.
Как еволюцията е повлияла на апетита?
През по-голямата част от човешката еволюционна история калориите са били оскъдни и несигурни. Така че дори днес ние искаме да съхраняваме възможно най-много енергия. Този начин на мислене пречи на апетита по няколко начина.
Нашите инстинкти ни казват да продължим да се храним и след като сме сити. Още по-лошо, храните, за които жадуваме – богати на калории мазнини и захари – някога са били рядкост и са били ценени като защита срещу глада. Сега те са в изобилие, досъпни са и лесно прекаляваме с тях, коет има негативни последици за здравето. Ние не жадуваме за растителна храна, точно защото тя е била по-изобилни в нашето минало, а и не носи много калории, които да ни спасят от гладна смърт.
Може да изглежда, че стомахът е арбитър на глада, но всъщност мозъкът решава. Важно е да запомните, че хората са еволюирали в условия на недостиг на храна и че такъв недостиг е преобладавал през по-голямата част от човешката история.
Защо хората губят апетита си, когато са болни?
Болестите могат да лишат хората от желанието за ядене, защото имунните клетки освобождават протеини, наречени цитокини, които потискат апетита и насърчават почивката. Така тялото може да мобилизира всичките си ресурси, за да се пребори с инфекцията.
