Приемът на достатъчно хранителни вещества като част от разнообразна диета е необходимо за здравето и функционирането на всички клетки, включително имунните клетки. Някои хранителни режими могат по-добре да подготвят тялото за микробни атаки или възпаление, но е малко вероятно отделните храни да предлагат специална защита.
Всеки етап от имунния отговор на организма зависи от наличието на много микроелементи. Примери за хранителни вещества, които са идентифицирани като критични за растежа и функционирането на имунните клетки, включват витамин С, витамин D, цинк, селен, желязо и протеин (включително аминокиселината глутамин). Те се намират в различни растителни и животински храни.
Диети с ограничено разнообразие и ниско съдържание на хранителни вещества, като например състоящи се предимно от ултра-преработени храни и липса на минимално преработени храни, могат да повлияят отрицателно на здравата имунна система.
Смята се също, че западната диета с високо съдържание на рафинирана захар и червено месо, може да насърчи смущения в чревния микробиом, което може да доведе до хронично възпаление на червата и свързания с това потиснат имунитет.
Микробиомът е вътрешен метрополис от трилиони микроорганизми или микроби, които живеят в телата ни, най-вече в червата. Това е област на интензивни и активни изследвания, тъй като учените откриват, че микробиомът играе ключова роля в имунната функция.
Червата са основно място на имунната активност и производството на антимикробни протеини. Диетата играе голяма роля при определянето на това какви видове микроби живеят в нашите черва. Богатата на растителни фибри диета с много плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения изглежда подпомага растежа и поддържането на полезни микроби.
Някои полезни микроби разграждат фибрите до късоверижни мастни киселини, за които е доказано, че стимулират активността на имунните клетки. Тези фибри понякога се наричат пребиотици, защото хранят микробите. Следователно диета, съдържаща пробиотични и пребиотични храни, може да бъде от полза. Пробиотичните храни съдържат живи полезни бактерии, а пребиотичните храни съдържат фибри и олигозахариди, които хранят и поддържат здрави колонии от тези бактерии.
Пробиотичните храни включват кефир, кисело мляко с живи активни култури, ферментирали зеленчуци, кисело зеле, темпе, чай комбуча, кимчи и мисо.
Пребиотичните храни включват чесън, лук, праз, аспержи, ерусалимски артишок, зеленина от глухарче, банани и морски водорасли. Въпреки това, по-общо правило е да се ядат различни плодове, зеленчуци, боб и пълнозърнести храни за хранителни пребиотици.
Пилешката супа като лекарство
Топла купа пилешка супа е популярно нещо, когато се чувстваме зле. Има ли научни доказателства, че помага при лечението? Краткият отговор е не. Няма никакви клинични проучвания, които да показват, че пилешката супа ускорява оздравяването повече от другите храни, но когато се разгради на съставките си, изглежда, че си струва я ядете когато сте болни.
На първо място, пилешката супа е лека храна за стомаха когато апетитът ни не е голям. Второ, тя осигурява течности и електролити за предотвратяване на дехидратация, която лесно може да настъпи при треска. И накрая, традиционната рецепта за пилешка супа доставя различни хранителни вещества, участващи в имунната система: протеини и цинк от пилешкото, витамин А от моркови, витамин С от целина и лук и антиоксиданти в лука и билките.
Това е една вкусна и успокояваща храна, която да включите, когато не се чувствате добре и не се нуждае от лекарско предписание.
