Изразът „комфортна храна“ е сравнително нов. Какво се има предвид с определянето на дадена храна като „комфортна“? Това е храна, която често човек използва като заместител на някаква емоция, за утеха, която свързва със някакви приятни спомени, която го кара да се чувства добре не само заради вкусовите си качества, а поради някаква емоционална обвързаност. Обикновено комфортната храна е калорична, богата на захар и мазнини и често има носталгична и сантиментална стойност.
Известно е, че когато са под стрес, една голяма част от хората посягат именно към тези конфортни за тях храни. Това се случва без да са реално гладни, като в много от случаите количествата излизат от рамките на здравословната норма. Защо се получава така?
Яденето на комфортна храна, когато сте под стрес, изключва мозъчната област, която ви предпазва от преяждане, според ново проучване.
При нормални обстоятелства този област неутрализира усещането за награда, което човек получава от храненето, като така човек преустановява храненето.
За хората, които са под стрес, може да изглежда така, сякаш комфортната храна предлага идеалното – и може би единственото – бързо решение. Ново проучване върху мишки от Института за медицински изследвания Гарван в Сидни, Австралия обаче предполага, че тези хора трябва да помислят два пъти, преди да се грабнат лакомство.
Проучването установява, че комбинацията от стрес и комфортна храна изключва механизма на мозъка, за да уведоми човек кога е ял достатъчно. Това може да доведе до изключителен избор на комфортна храна, до наддаване на тегло и затлъстяване и дори до още повече стрес.
Засегнатата област на мозъка е страничната хабенула, орган, който съществува както при мишките, така и при хора. При нормални условия регионът предизвиква леко, неприятно усещане, ако диетата на човек е с високо съдържание на мазнини. Изключва се реакцията на мозъка за възнаграждение, като по този начин по-нататъшното хранене става по-малко приятно. Много комфортни храни са с високо съдържание на мазнини.
Работейки с хронично стресирани мишки, изследователите установяват, че латералната хабенула остава необичайно „тиха“, докато се консумират храни с високо съдържание на мазнини. Мишките продължават да ядат, очевидно за удоволствие, без да се наситят.
После в хода на изследването на стресираните мишки са дава безкалорична подсладена храна. Тогава те консумират два пъти повече подсладена храна от нестресирани мишки. Това показва, че предпочитанията към сладкиши – дори и без калории – продължават при стресираните мишки.
Изследователите потвърждават своето откритие като активират повторно страничната хабенула на мишките, използвайки оптогенетична светлина, която може да контролира активността на невроните. След процедурата мишките спрират да преяждат.
Изследването е публикувано в Neuron.
Какъв е изводът?
Стресът ни носи много повече от негативни емоции. Той пряко се отразява на здравето ни, при това на различни системи в нащия организъм. Ето защо, ако искаме да поддържаме оптимално телесно тегло, ние трябва да се стремим към цялостно здравословен начин на живот.
Управлението на стреса е от съществено значение. Липсата на работа в тази посока може да доведе до развитие на трайни нездравословни навици, от които пък като следствие идват не само излишни колиграми, проблеми с холестера и кръвната захар, но често и злоупотреба с алкохол или цигари, или и двете.
Ако се стремите да отслабнете или да поддържате теглото си, непременно помислете за ваща лична стратегия за стравянето със стреса, емоционалното хранене, преяждането с комфортни храни.
