Североизточна България е широка равна Добруджа. Местния поминък е земеделие и животновъдство. И в миналото, и сега изобилието от плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти е голямо. Кухнята на Северното черноморие смесва гръцки, арменски и турски кулинарни традиции с типично българските такива. Силистренската кухня пък е силно повлияна от руската, защото в началото на XIX век градът е жил под руска власт. В Шумен пък се усеща турското влияние. Има много турски изследници там и до ден днешен.
Кой не е чувал за добруджанската кавърма? Това е вид баница, приготвена с бита сметана, каймак или прясно мляко, с много яйца. Известна е и добруджанската яхния, която се приготвя без месо. Слагат се пиперки, домати, кромид лук, моркови, ориз, целина, магданоз и люти чушки, задушени в мазнина или орехов шарлан.
През зимата добруджанци приготвят зелеви сарми с плънка от гъби, домати, лук и ориз, подправени с много подправки – червен и черен пипер, дафинов лист, чубрица и бахар.
Добруджанци задължително приготвят агнешко по Гергьовден. Готвят го с булгур и го наричат „булгурено“. По Коледа месото от главата на прасето се зашива в стомаха заедно с много подправки и се вари. Това е чудесно пикантно мезе за червено вино и ракия в студените дни.
Ястия, по-необичайни за другите региони на България, са пълнени пъдпъдици и булгур, заешка капама, агнешно печено с лапад и лющян, спаначени сарми с агнешко. Вкусно предястие е скордалата – пастет от печени и смлени патладжани със смлени орехи и зехтин.
Добруджанци много обичат да приготвят храната си печена на пещ, както и да готвят в глинени съдове, чувени и тави. В пещ се приготвя и така нареченото „сливено“ – постно ястие от сини сливи. Пече се през лятото и се консумира студено.
В шуменско приготвят камчийски кебап, болярска баница, гюзлеми, содена питка, платеките, касапска яхния от Каспичан, пита с праз. Местни правят „малай“ – бъркано царевично брашно, но за разлика от качамака не се вари, а се пече в тава. Накрая се поръсва със захар. Друг интересен сладкиш е „яшмерия“. Представлява варено тесто, което се сервира в купички. Тук може да опитате и петмез от диня и тиквен рачел.
Шабла пък е известна със своите едри чушки. Те са по-различна форма и вкус от тези в другите области в България. Чушките са дебели, с много малко семки, сладки и ароматни. Добруджанци ги правят на туршия или ги хапват пълнени с различни плънки като например с карфиол, морков, със сирене, месо или яйца, или просто ги готвят печени с домати.
Търговище – там кулинарни специалитети са папуци от патладжани, рибник за Никулден, баница със зелеви листа, зрял боб с бамя плакия и още много други.
По морето (Варна, Балчик, Каварна, Шабла, Крапец) много семейства приготвят тарама-хайвер. Рецептите за него са неизброимо много. Хората, живеещи край морето приготвят и маринована риба, най-често сафрид, за през зимата.
Непременно трябва да опитате лютивата рибена чорба, в която се готвят поне 3-4 вида риба, а понякога и много повече. Използват се гюмюш, цаца, меджид, сафрид, илария, змарид, попчета. Подправката девесил е направо задължителна. Девесил, или както го наричат местните лющан, слагат и на мидите. По Северното черноморие може да опитате още карагьоз, паламуд, черноморска акула, лефер, зарган, хамсия, трицона, калкан.
Край Каварна има мидена ферма – „Дълбока“. До нея има ресторант, където може да хапнете най-пресните възможни миди по най-различни рецепти. Интересна е крем супата от миди, пушени миди на шиш, дори подсладени миди с ябълков пълнеж.
В Добруджа кулинарни събития са „Мидения фест“ в Каварна, „Фестивала на цацата“ в село Кранево, „Празника на рибената“ чорба в Тутракан и други.
В Добружда по нивите ще видите пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, боб. Последните години се гледа и лавандула. Има и много бостани с дини и пъпеши.
Кухнята на Добруджа е богата, изключително разнообразна и здравословна.
