Какво е характерно за кухнята на Сакар планина и Тракийската област? Сакар е малка планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област). Около нея са градовете Харманли, Свиленград и Тополовград. Тракийската област обхваща регионите на Западна Тракия – градовете Пазарджик, Пловдив, Асеновград, Източна Тракия – Стара Загора, Сливен, Ямбол и Източните Родопи – Кърджали, Ивайловград.
Тракия освен с толкова обичаната си народна музика е известна и с плодородието на земите си.
Изобилието от зеленчуци е огромно – домати и пиперки, патладжани, лапад, картофи. Затова и рецептите за местните ястия рядко минават без тях. Гледат се обаче и много животни – пуйки, кокошки, прасета, телета, овце и зайци. За готвенето се използват много подправки и предимно глинени съдове. Характерно за тракийската кухня е, че се готви с повече ориз и фасул.
Почвата и климатичните условия в района са изключително благодатни за гледането на почти всякакви плодове, зеленчуци и животни. Именно затова и кухнята на Тракия е толкова богата и разнообразна.
Тракийците обичат супите – супа топчета, от лапад или спанак, картофена чорба, доматена супа. Интересна е супата „кешкек“ – супа с варено жито, подсладено с мед или петмез. Слагат се още и орехи, стафиди и канела. Приготвя се за празника на св. Варвара, а също и на Рождество Христово.
Тракийският славянски гювеч комбинира ориз с различни зеленчуци като патладжани, бамя, зелен фасул, чушки, домати. Известни постни тракийски ястия са боб с кисело зеле, пълнени чушки (интересен вариант е пълнени чушки с царевица), фасул с праз и др. Приготвят се и зелеви сарми. Наричат ги „гушки“.
Тракийската джурканица представлява задушен спанак с печени чушки и натрошено отгоре сирене. Заслужава си да се опита. Може да го срещнете приготвено с коприва, вместо спанак.
В Тракия се гледат и много тикви, така че традиционният тракийски ошав се приготвя като към сварената и нарязана на кубчета тиква се прибавят сушените сини сливи, кайсии, вишни и др.
Интересен факт е, че още през XIV век започва отглеждането на сусам на юг от Стара планина, като с времето това става все по-масово в Тракия. Таханът, който се приготвя от сусамовото семе, се консумира подсладен в България, за разлика от по-източните държави където се ползва за солени ястия и салати. Тракийците приготвят и попара с него. Използва се и за поръски по тестените изделия. Тракийци са произвеждали са и сусамово олио, както и халва, но постепенно те са били заменени от слънчогледовите такива. Към днешна дата производството на сусам е запазено само в Хасковския район. Дори се правят опити консумацията му да се възобнови по-масово като се изтъкват множеството здравословни ползи, които носи сусамът.
От млечните продукти задължително трябва да се спомене катъкът, наричат в Тракия куртмач. Прави се от овче мляко. Приготвят се и различни сирена.
Традиция в цяла Тракия е на Гергьовден да се пълни агне с ориз и дреболии. Пече се в тава, а отделно се готви дроб-сърма, агнешко с лапад и зелен лук.
Коледа в Тракия не минава без традиционните бахур, пържоли, бабек, свински пръжки.
Ястията в Пловдивско са силно повлияни от арменската кухня. Ако днес се разходите из Пловдив, ще откриете не малко на брой арменски ресторанти. Района на Ямбол пък е силно повлиян от турската кухня, затова и често там се приготвя курбан. Сливен пък е прочут със своята кавърма и сарми с кълцано месо.
Чували ли сте израза тюрлю гювеч? Обикновено се използва когато трябва да се изобрази някаква голяма смесица, мешаница. Изразът е произхожда от името на вид тракийски гювеч, който се е приготвял в миналото с овче и агнешко месо, а в днешно време с телешко и свинско. Прибавят се и сериозен брой различни видове зеленчуци – картофи, домати, тиквички, зелен фасул, моркови, патладжани, бамя, пиперки. Изобщо цялото богатство на Тракия. А за капак на всичко в старозагорския вариант на тюрлю гювеча се слага и неузряло грозде.
Пловдив е най-големият град в Тракия. Там ще ви сервират готвеното пиле с катми. Пловдивско ястие е бумбарът. Основните му съставки са смлени свински сърца и бял дроб и осмянка. Осмянка се нарича месо от корема на прасето. Смесват се и се готви с ориз и праз, прибавят се и малко подправки – джоджен, черен пипер и сол. Готовата смес се пълни в добре почистени свински черва, тоест правят се наденици, които после се варят. Преди консумация трябва да се запекат, най-често с малко масло. За да бъдеш наречен добър готвач в Пловдивско в миналото, трябвало е задължително да си майстор на бумбара и на шкембе чорбата.
Района около Сакар планина е силно повлиян от турските кулинарни традиции. Тук популярни са много от ориенталските десерти, готви се с тежка мазна запръжка, обичани са курбаните и кебапите. Местните хора гледат много овце, затова и се приготвят ястия като капама с агнешко или овчо месо, прави се и бумбар със свинско. Има изобилие от млечни продукти, известна рецепта е сирене по тракийски. От тестените изделия е интересна сакарската месеница. Това е много голяма милинка, която е приготвена не с вода, а с биволско мляко, яйца и биволско сирене.
Тракийската кухня е известна със своите тестени изделия – мекици, гюзлеми, питки, катми, баници с най-различни пълнежи като ориз или булгур, тутманици, пържени банички, милинки. Огромно разнообразие от рецепти и варианти.
Ако искате да опитате тракийската кухня от първа ръка, пригответе у дома кюфтета по чирпански, една вита баница с кайма и праз, огромна салата с всякакви градински зеленчуци, а за десерт нарежете халва – сусамена или слънчогледова, характерни са и двете.
Кухнята на Тракия е най-богата и най-разнообразната кухня в цяла България.
