Последните години темата за здравословното хранене стана изключително актуална. Това произведе много спекули по отношение на така наречените супер храни, био храни, ГМО храни, хранителни добавки и диети, например.
За съжаление всичко това доведе дори до появата на ново хранително разстройство, което разболява все повече хора. Става въпрос за орторексия.
Когато говорим за хранителни разстройства се сещаме главно за анорексия невроза и булимия невроза. При първото болните отказват да се хранят и буквално умират от глад, а при второто болните преяждат и след това повръщат. Много често при един пациент се редуват епизоди на анорексия и булимия.
Какво е орторексия?
Орторексията е обсесивно фокусиране върху здравословното хранене, избягване на „вредни“ храни, практикуването на диети и придържане към много строги правила по отношение на храненето с цел здравословен начин на живот.
За първи път разстройството е описано през 1996 г. от доктор Стивън Братман. Той предлага терминът „орторексия невроза“ за патологичното фокусиране върху здравословния начин на хранене. От гръцки език orthos означава верен, а orexis – хранене.
През 2004 г. започва работа за изработване на критериите, според които се определя разстройството, а през 2015 г. вече орторексия невроза е официално приета диагноза.
Поведението на хората, страдащи от орторексия е изцяло водено от мисълта колко е полезна или вредна една храна. Маниакалното отношение обаче води до ограничаване на страшно много храни и така се стига до характерните за хранителните разстройства загуба на тегло, недостиг на хранителни вещества, пълна обсесия от храненето, емоционална нестабилност, социална изолация и други.
По-леките случаи не носят голяма опасност за здравето, но въпреки това са много обременяващи, защото болните непрекъснато си създават и спазват норми и правила по отношение на храненето, които ангажират цялото им внимание и енергия.
Защо се появи орторексията?
Съвременното общество продължава все повече и повече да поставя външния вид и то в пряка връзка с килограмите, като най-важно условие за лично щастие и социален успех. Отделно модата на детокса и конспирациите как ни тровят и т. н. Естествено, че е важно да знаем и да мислим как да се храним здравословно, но когато едно нещо стане прекалено, вредата става повече от ползата. Много хубаво не е на хубаво.
Орторексията започва като едно добро желание за грижа за здравето, но завършва с безброй ограничения и страхове. Често болните не ядат никакво месо, ядат само био храни, не ядат преработени храни, изпитват силен страх да не вкусят нещо „вредно“, странят от хора, които се хранят нормално. Изпитват силен страх от болести, имат натрапчиви мисли и страхове, изпитват нужда да контролират.
Пациентите прекарват огромна част от времето си в планиране на своето хранене и така другите сфери на живота им започват да страдат. Ако изядат нещо „вредно“ изпитват силна тревожност и вина. Тяхното усещане за себе си зависи главно от това как се хранят.
Макар че фокусът не орторексиците не е отслабването, доста често те отслабват драстично вследствие на всички ограничения, които си налагат. Те не се стремят към по-малко количество, а към чистота на храната. Често накрая орторексиците консумират само 5-6 вида точно определени храни и нищо друго.
Не бива всеки стремеж да за здравословно хранене да се определя като орторексия. Корените на орторексията са в психиката на човека и както при другите хранителни разстройства, основното лечение се провежда от психиатър и психотерапевт. Орторексията не поврежда така сериозно организма както се случва при анорексията и булимията. Има обаче огромен риск човек с орторексия да развие анорексия. Границата е тънка.
Лечението се състои главно в това да се нормализира начина на хранене като се открият истинските емоционални нужди и проблеми, които стоят зад проблема с храната.
Важно е да запомним, че когато едно нещо се изведе до крайност, няма как да е добро за нас. Не бива да се поддаваме на така засиления социален натиск да бъдем перфектни във всяко отношение. Не бива сляпо да вярваме на всякакви теории свързани с храненето, а да следваме научно базирани препоръки.
