Някои деца с удоволствие хапват моркови, сурови чушки и хумус, докато други биха се радвали да следват базирана на въглехидрати – „бяла“ диета с паста, ориз и хляб.
Защо някои деца са толкова придирчиви към храната?
Оказва се, че има шеметен брой причини, поради които детето ви може да вирне носа си по време на хранене. Преглед от 2015 г. на десетки проучвания, датиращи от 90-те години на миналия век, които разглеждат моделите на хранене на децата, е установил, че капризните, придирчиви хранителни навици са свързани и повлияни от всичко – от личностни черти и родителски контрол по време на хранене, до социални влияния и зададени от родителите модели.
Важен момент, който трябва да запомните, е, че придирчивото или придирчивото хранене е нормално при малките деца и като цяло прекомерната реакция или опитите за прилагане на строги диетични режими, за да се обезкуражи придирчивото хранене, обикновено са контрапродуктивни.
Родителската тревога не помага. По-добре е родителите да дават пример, да бъдат позитивни, когато предлагат храна и да покажат на децата колко харесват дадена храна, когато ги молят да я изядат.
Придирчивостта към храната не изглежда свързана с повишен риск от наднормено тегло или затлъстяване, според преглед на няколко предишни проучвания по темата, но такъв тип хранене често може да доведе както до краткосрочен, така и до дългосрочен дефицит на хранителни вещества и други проблеми.
Важно е децата да развият здравословна връзка с храната в ранна възраст. Когато това не се случи, те могат да имат проблеми с теглото и неправилно хранене по-късно в живота.
За да помогнете на децата си да развият тази здравословна връзка с това, което ядат (и да избягват ежедневните кавги по време на вечеря), ето какво трябва да знаете.
През повечето време вероятно не става дума за последните две хапки зелен фасул. Разбира се, има моменти, когато децата реагират на специфичен вкус или начина, по който изглежда храната, но дори в тези случаи отказът да се опита тази храна е израз на страх или други чувства. Контролът и способността да контролират собствената си хранителна среда е основният проблем.
Има огромен натиск върху родителите да хранят децата си адекватно и питателно. Родителите влизат в динамиката на храненето вече нервни. Децата усещат натиска и разбират, че храненето е нещо, от което родителите наистина интересуват и борбата за власт започва.
Колко от нас са казвали на детето и „Още две хапки и може да хапнеш десерт“? Това прави десерта ценен, а зеленчука да изглежда непредпочитан.
Основни грешки на родителите
Основна грешка е родителите да се опитват да насилят децата колко да ядат и дали да ядат изобщо. Една добра тактика за обезкуражаване на придирчивото хранене насърчава родителите да споделят отговорността с децата си, когато става въпрос за хранене. Родителите контролират каква храна има на разположение, кога и къде се ядат ястия и закуски, децата определят колко ядат и дали да ядат.
Научните изследвания в областта на храненето показват, че на децата са нужни до 12 срещи с дадена храна, за да я поставят в категорията храна, която „харесват“. Има се предвид не задължително изяждане, а просто детето да види, помирише, да наблюдава как някой я яде, слушане на родител да говори за яденето й, помощ при приготвянето на храната, усещане на храната или опитване на хапка от храната.
Така че бъдете търпеливи и не очаквайте от първия път детето да прояви интерес към дадената храна.
Не гответе специални ястия отделно за придирчивото дете. Така само стимулирате неговата придирчивост към храната. Също така се пострайте да разберете добре кога детето има проблем с поведението и кога наистина с храната. Този момент е ключов за разрешаването на проблема.
Ако детето отказва да се седне на масата за вечеря, вероятно става дума за нещо много повече от това къде ще вечеря. То привлича внимание към себе си и настоява за нещо, което не би трябвало да е толкоа голям проблем.
Още един пример са децата, които отказват да се хранят в детската градина. Почти сигурно е, че не става дума за това как са приготвени ястията там. Отказът от хранене най-често е всъщност отказ от отделянето от дома. Детето привлича внимание и иска да каце „Искам вкъщи. Аз се храня там. Това не е моят дом, затова няма да ям тук.“
Заключение
Ако искате да се справите с проблема проявете разбиране към детето, не драматизирайте излишно, потърсете истинските причини зад придирчивото хранене и потърсете съвети за справяне с него.
