Здравейте, Теодора! За щастие хората вече започнахме да се замисляме повече за екологичния отпечатък, който хранително-вкусовата индустрия оставя върху планетата. Кои са главните проблеми?
Храната е нещо толкова обикновено, че повечето хора не се замисляме какво огромно влияние върху околната среда имат производството и консумацията на хранителни продукти в света.
В глобален мащаб, хранителната индустрия е на едно от първите места по въглеродни емисии и използване на ресурси и това далеч не касае само отглеждането на растения или животни, а включва опаковането, транспортът, готвенето и отпадъка, който остава от храната.
Но човечеството малко по малко се опитва да оптимизира стъпките, така че да сведем негативното влияние до минимум и ние всички все по-добре разбираме, че активно участваме в този процес с ежедневните решения, които взимаме.
Кои са най-разпространените митове и спорни практики, които се препоръчват на хората за по-екологично хранене и готвене?
През годините съм срещала много и различни тези за това кое е природосъобразно хранене и кои практики вредят на природата. Понеже аз самата много обичам да готвя и да ям, винаги се стремя да съм запозната с най-новите изследвания по темата, а те са много и понякога са противоречиви. Ще обобщя най-често срещаните, не бих ги нарекла точно митове, по-скоро полуистини за храната, като част от устойчивото развитие и като индивидуален избор на всеки от нас.
На първо място разбира се стои твърдението, че органично произведените продукти са по-добри за околната среда (Или обратното – че са по-вредни!). „Органичното производство“ означава използване на по-малко синтетични пестициди. То е по-щадящо към почвите, но добивите за единица площ са с до 25 процента по-малко, отколкото при конвенционалното земеделие, което го прави неподходящо за някои региони.
Въглеродният отпечатък на органичното земеделие сам по себе си е по-малък, но продукцията пак трябва да се опакова и транспортира до нас. Като прибавим високата цена и липсата на особена разлика в хранителната стойност на продуктите, може да се окаже, че консумирайки само органични продукти не допринасяме кой знае колко за опазването на природата.
Разбира се, това не означава, че органичното производство е „само етикет“. Макар някои компании да практикуват и конвенционално, наред с органичното, човечеството вече започва да променя досегашния модел на отглеждане на храната и това е една от стъпките напред.
Друг, вече истински мит е, че ГМО вредят на природата. Генно модифицираните растения често изискват по-малко пестициди, имат по-голям добив на единица площ, а в условията на климатичните промени някои от тях са и доста устойчиви на засушаване, студ и вредители.
Истината е, че към момента няма никакви доказателства, че ГМО културите, сами по себе си, вредят по някакъв начин на дивите екосистеми. Хората използваме „естественото“ генно модифициране, известно като „селекция“ още откакто първите земеделци са оставяли по-едрите зърна за посев. Науката на 20 и 21 век ни предоставя чудесна възможност да доразвием вече познатото ни и да го подобрим. Бързам да успокоя скептиците, че на европейския и българския пазар тези култури все още не са особено разпространени. Нека не ги мразим, преди преди да сме ги опознали.
Може би сте чували, че биоразградимите опаковки и хартиените такива не са вредни за околната среда, защото се разграждат бързо. Разграждат се по-бързо, да, но производството им отнема ценни ресурси, които биха могли да се използват за друго, а след това опаковките трябва и да се рециклират или обработят, което отново изисква ресурси. Освен това, самото използваме на опаковки, които са „щадящи природата“ създава у нас погрешното усещане, че разполагаме с безкрайни ресурси, които можем да хабим. Много по-добра идея е да не използваме опаковки, където е възможно или пък да ползваме многократни такива.
Моят личен любим мит е, че личните усилия и действията на отделния човек нямат никакво значение за голямата картина.
„Аз не мога да постигна нищо сам“…казали 7 милиарда човеци. Може да е клише, но както знаем от еволюцията, животът променя средата, а средата на свой ред променя живота. Храненето е нещо, което ние вършим ежедневно, учим децата си как да готвят и да се хранят и им предаваме традициите на предците си. Няма нужда да променяме цялата световна хранителна индустрия, но малки промени в нагласата ни към храната – какво купуваме, от къде го купуваме, колко купуваме, как го готвим и колко изхвърляме – може да променят нашият собствен живот. А опитът, който ще натрупаме неизбежно ще бъде предаден на следващото поколение и кой знае, може би след 50 годни ще сме променили светът така, че нещата, които сега ни се струват нормални, ще са немислими.
Какви насоки може да дадете на нашите читатели, за да пазаруват, готвят и да се хранят по-екологично?
Всички сме чували, че в световен мащаб се изхвърля много годна за консумация храна. Един начин да намалим това е като планираме менюто си за седмицата или сготвим наведнъж за няколко дни. Можем да се опитваме да готвим и с компания – така ще намалим и консумацията на енергия и ще си разменим опит.
Друг начин да помогнем на природата е да си носим торбички и да пазаруваме местни и сезонни продукти, които не са пътували много километри и не са отглеждани с допълнителни ресурси. А защо не и да се опитаме да си отгледаме салатата сами. Повярвайте ми, не е много трудно, просто трябва да се сетите в подходящия сезон, за да може да се насладите максимално на резултата.
Много леса промяна, която ще ни спести енергия, а и ще намали отпадъците ни е ползването на силиконова подложка вместо хартия за печене и загряването на фурната само когато конкретната рецепта го налага. Малки промени, които само след няколко седмици ще са вече навик, а съвкупната промяна ще е значителна.
По-екологично ли е да си веган? Как се отразява консумацията на месо от хората на природата?
Като човек, който много обича месо, ми е трудно да призная, че да, по-щадящо природата е ако ядем по-малко месо и животински продукти. Е, ако сте като мен, веганизмът или дори вегетарианството може да ви се струва крайно решение, но колкото и да не ни се вярва, отглеждането на месо и последващата му обработка просто отнемат повече ресурси и отделят повече въглеродни емисии. Отново, това не е абсолютен измерител за вредност, но намаляването на консумацията на животински продукти от все повече хора би имало положителен ефект върху околната среда. А в индивидуален план може да ни отвори „ място“ за храни, които досега сме пренебрегвали. Малка промяна с неочаквана полза. Лично съм го пробвала.
Как да се справяме хранителните отпадъци? Често се говори за компостиране, но приложимо ли е то в градски условия?
Преди години реших, че ще композирам всички растителни отпадъци вкъщи. Не прецених количеството и опитът завърши с комично-трагична ситуация с не особено приятна миризма. Но това не ме отказа.
Компостирането е напълно възможно във всякакви условия, дори на балкона или в някой ъгъл на кухнята и не, не мирише. Същността му е в това да осигурите „храна“ и подходяща температура на няколко вида бактерии и гъби, които ще трансформират всичките сурови хранителни отпадъци в това, което наричаме хумус – плодородната част от почвата. Ще ви трябват само голям съд, малко сухи листа за „уплътнение“ и усилия. Но ще бъдете възнаградени с наблюдение на живо на част от кръговрата на вещества в природата, а после с резултата може да обогатите почвата на декоративните си растения, или ако сте авантюристи – на салатата, която отглеждате.
Възможна ли е в 21 век мисията човек и природа за живеят в съгласие?
Да, разбира се че е възможно. Нещо повече, ние СМЕ част от природата, не сме нещо отделно. Може би много хора в 21 век се чувстваме откъснати от природата, заради това, че живеем в градове, всичко около нас е „ опитомено“ и рядко има моменти, в които сме изцяло в „диво“ състояние. Но именно храната е един от начините да си спомним кои сме и къде сме живели, преди да се обградим с бетон и стъкло. А ние сме били земеделци, ловци и събирачи на ядливи растения; храната и храненето са заемали централно място в живота ни. В 21 век това се трансформира в желанието на човек да яде разнообразни продукти, да открива нови начини да приготвя храната си и да я подбира така, че освен удоволствие и полза, изборът да не води до негативни последици за околната среда и за нас самите. Чрез връзката си с храната можем да си припомним колко сме свързани с цялата ни планета.
