Рибата е една от най-здравословните храни, които можете да ядете. Това е така, защото тя е чудесен източник на протеини, микроелементи и здравословни мазнини.
Някои видове риба обаче могат да съдържат високи нива на живак, който е токсичен.
Трябва ли да избягвате рибата заради потенциално замърсяване с живак?
Защо живакът е проблем
Живакът е тежък метал, намиращ се естествено във въздуха, водата и почвата. Изпуска се в околната среда по няколко начина, включително чрез промишлени процеси като изгаряне на въглища или природни събития като изригвания.
Живакът може да се натрупа в телата на рибите под формата на метилживак заради замърсяването на водите. Метилживакът е силно токсичен.
Някои риби са с по-високо съдържание на живак
Количеството живак в рибата и другите морски дарове зависи от вида и нивата на замърсяване в околната среда.
По-големите риби са склонни да ядат много по-малки риби, които съдържат малки количества живак. Тъй като не се отделя лесно от телата им, нивата му се натрупват с течение на времето. Този процес е известен като биоакумулация.
Нивата на живак в рибата се измерват като части на милион (ppm).
Ето средните нива в различните видове риба и морски дарове, от най-високите до най-ниските:
- Риба меч: 0,995 ppm
- Акула: 0,979 ppm
- Кралска скумрия: 0,730 ppm
- Голям тон: 0,689 ppm
- Марлин: 0,485 ppm
- Консерва риба тон: 0,128 ppm
- Американски омар: 0,107 ppm
- Бяла риба: 0,089 ppm
- Херинга: 0,084 ppm
- Хек: 0,079 ppm
- Пъстърва: 0,071 ppm
- Рак: 0,065 ppm
- Пикша: 0,055 ppm
- Атлантическа скумрия: 0,050 ppm
- Минтай: 0,031 ppm
- Сом: 0,025 ppm
- Калмари: 0,023 ppm
- Сьомга: 0,022 ppm
- Аншоа: 0,017 ppm
- Сардини: 0,013 ppm
- Стриди: 0,012 ppm
- Миди: 0,003 ppm
- Скариди: 0,001 ppm
Яденето на риба и миди е основен източник на излагане на живак при хора и животни. Излагането – дори в малки количества – може да причини сериозни здравословни проблеми.
Интересното е, че морската вода съдържа само малки концентрации на метилживак, но морските растения като водораслите го абсорбират. След това рибите изяждат водораслите, абсорбирайки и задържайки техния живак. По-големите хищни риби натрупват по-високи нива заради яденето на по-дребна риба.
Всъщност по-големите хищни риби могат да съдържат концентрации на живак до 10 пъти по-високи от рибата, която консумират. Този процес се нарича биомагнификация.
Много проучвания са установили, че хората, които редовно ядат по-големи риби – като щука и костур – имат по-високи нива на живак.
Отрицателни ефекти върху здравето
Излагането на живак може да причини сериозни здравословни проблеми. Както при хората, така и при животните, по-високите нива на живак са свързани с мозъчни проблеми.
Скорошни проучвания също свързват излагането на тежки метали – като живак – със състояния като Алцхаймер, Паркинсон, аутизъм, депресия и тревожност. Необходими са обаче повече проучвания, за да се потвърди тази връзка.
Независимо от това, хранителните ползи от рибата вероятно надвишават рисковете от излагане на живак, стига да намалите консумацията на риба с високо съдържание на живак.
Обобщение
По-високите нива на живак могат да навредят на мозъчната функция и здравето на сърцето. Въпреки това ползите за здравето от консумацията на риба може да надвишат тези рискове, стига да ограничите приема на риба с високо съдържание на живак.
Живакът в рибата не засяга всички по един и същи начин. Рисковите групи включват жени, които са бременни или които искат да забременеят, кърмещи майки и малки деца.
Проучване показва, че децата, изложени на живак, докато са били в утробата, по-често имат проблеми с вниманието, паметта, езика и двигателните функции.
Някои проучвания показват, че определени етнически групи – включително индианци, азиатци и жители на тихоокеанските острови – имат по-голям риск от излагане на живак поради диети, традиционно богати на риба.
