Теодора Илиева е еколог по образование и по призвание. Готвенето е нейно хоби, има интереси в областта на храненето. Навикът й да подхожда научно към всеки въпрос, който е отправен към нея, е изключително ценен. Ето защо тя е желан гост в goodfood. bg. Първото интервю с нея, може да прочетете тук.
Теодора, казвам ти здравей отново, защото се оказва, че екология и хранене са две естествено свързани теми. Започвам с първия си въпрос. Вече почти няма кухня в България, в която да няма аспиратор. Това само въпрос на удобство ли е или готвенето води до замърсяване на въздуха в стаята, което уредът редуцира?
Не мисля, че е само удобство. Аспираторите, поемат различните миризми и частици от храна и намаляват вероятността някои от тези частици да предизвикат алергия или да раздразнят лигавиците. Също поемат и влагата, която иначе би останала в стаята.
Преди години, когато домовете ни не са били толкова добре изолирани, тази влага може би не е била проблем, но днес, съвременните строителни материали, а и самата дограма пречат на парата да излезе, което значи, че тя ще кондензира вътре в стаята. Това ще създаде благоприятна среда за развитие на плесени, които от своя страна могат да бъдат вредни за здравето и рушат дома ни, ако не ги забележим навреме.
Аспираторите са добър начин да поддържаме кухнята в оптимално състояние, особено ако готвим по-често. От гледна точка на консумацията на електричество, съвременните аспиратори са достатъчно икономични, а и пречат на дрехите и косата ни да поемат миризмите, тоест, няма да се налага да перем дрехите си след всяко готвене.
В последно време излязоха данни, че готварските печки на метан са опасни за човешкото здраве. Има ли от какво да се тревожим? В България повече са разпространени газовите котлони с бутилки с пропан-бутан. Има ли подобни данни и за тях?
Отдавна има данни, според които откритият пламък на газовите печки, при горенето отделя частици, които могат да предизвикат респираторни проблеми при някои хора. Също и при неправилна употреба или износване, клапите, които спират газа да изтече, може да изпускат по малко количество, в което също се съдържат вредни за организма частици. При горенето се отделя вода, така че при липса на добра вентилация може да се повиши влажността в стаята, което също е свързано с дихателни проблеми.
Има данни, че деца с хронични заболявания на дихателните пътища биха се повлияли негативно от газови печки или котлони, но разбира се няма как да се проведе експеримент, за да се види дали наистина е така, защото би било изключително неетично. За съжаление газовите котлони са удобство и в обозримото бъдеще едва ли ще има сериозни регулации за използването им, още повече, че данните не са експериментални, нито категорични. Но не мисля, че има сериозен повод за притеснение, ако ги ползвате у дома.
От гледна точка на околната среда, знаем, че ползването на фосилни горива отделя парникови газове, тоест ползвайки газ ние допринасяме за замърсяването. Ако имате избор, изберете обикновени електрически котлони. Ако обаче харесвате газовите си котлони и не желаете да ги сменяте, погрижете се да имате добър аспиратор и проветрявайте често. И разбира се, ако почувствате неразположение, не се колебайте да потърсите лекар.
Замърсяват ли много природата почистващите препарати, които се използват в съвременните кухни?
Почистващите препарати съдържат стотици органични вещества, които не се срещат в природата. По-голямата част от тях не са токсични, но някои са отровни за водните организми, като това е отбелязано на опаковките. Както знаем, отпадните води, дори когато се пречистват, все пак се заустват в естествени водоеми.
В световен мащаб производството и употребата на препарати расте непрекъснато, като тенденцията е да се използват все по-щадящи околната среда съединения, а вече има и множество регулации за активните съставки, така че те да са все по-безопасни. Работи се и за откриване на нови начини за разграждане на такива съединения в природата. Ако ползвате много препарати, може да се замислите да замените част от тях с по-щадящи природата, каквито вече се предлагат почти навсякъде.
Прахът за пране е добър пример, защото се използва редовно. Вече има напълно безвредни и биоразградими препарати за пране. За съжаление те не винаги отговорят на очакванията , но все пак си струва да опитате. Опаковките на препаратите също не са за подценяване, ако си помислим колко такива сме изхвърлили за последната година. Вече има възможност за закупуване на насипни или наливни препарати, така че можете да експериментирате, докато намерите решение, подходящо за вас. Моето лично решение е използване на по-малко препарати където е възможно, просто защото предпочитам отпечатъка ми да е по-малък.
Може ли да се каже кое е по-еко – миенето на чиниите на ръка или използването на съдомиялна?
Зависи от количеството съдове, както и колко са замърсени. Ако напълните миялната докрай, е вероятно тя да изразходи по-малко вода, отколкото ако измиете същите съдове сами. За по-малки количества аз предпочитам на ръка, за да не се трупат мръсни съдове и за да не работи миялната под капацитета си. Повечето хора ползват някаква комбинация от двете, за максимална ефективност.
Преди време много се говореше, че препаратите за миене на съдове, остават по тях вредни вещества, които ние поглъщаме. Поредният мит ли е това или въпрос на правилна употреба на препаратите?
Препаратите за съдове са създадени с идеята да премахват замърсявания от съдовете и тази тяхна функция се обезпечава от съдържанието им, тоест те действат върху замърсяването, не върху самия съд. Ако ползвате препарата както е по инструкция, той няма да остане по повърхностите, но частици от него със сигурност се отделят във въздуха, който дишаме, докато мием съдовете.
Вероятно е да ги поглъщаме, но след като изплакнем съдовете, което е валидно и за миялните машини, по тях няма да останат частици препарат. Избърсването с кърпа също помага, тъй като е възможно да има останки в самата вода, ако не са изплакнати добре.
Гъбичката за чинии – тя наистина е дом на много бактерии. Опасно ли е това, колко често трябва да я сменяме?
Гъбичката за чинии е чудесно място за отглеждане на милиони бактерии. В нея се съчетава идеалната среда – влага, въздушни джобчета и постоянен достъп до храна, от остатъците по съдовете. Причината гъбичките да се замърсяват и да приличат на нещо дъвкано, обикновено са именно организмите, които се заселват по тях.
Добрата новина е, че самите миещи препарати няма да позволят тези бактерии да останат по съдовете ви. Препоръчително е обаче гъбичките да се сменят преди да са започнали да си променят вида, след всяко ползване да се изпират внимателно и да не се държат близо до мивката, за да изсъхват бързо. Друга популярна практика е да се ползват различни гъбички за различните „категории“ съдове. Аз лично просто ги сменям често и не ги оставям постоянно мокри, за да имат по-дълъг живот.
Разхищаваме ли много водата в съвременните домакинства? Какви съвети може да ни дадеш, за да намалим консумацията си на вода?
Разхищението отново е индивидуална мярка, но според мен може да се каже, че не целим да не разхищаваме, което не е много конструктивно поведение. Тъй като сме свикнали да имаме течаща вода, не се замисляме колко литра изтичат директно в канала. Оставяте ли често водата да тече докато миете зеленчуци, съдовете, или просто забърсвате повърхностите? Ако да, значи разхищавате.
Някои по-стари чешми може да капят, което също е пилеене. Литрите, които ще се спестят, ако внимаваме малко повече, едва ли ще ви направят впечатление в месечната сметка за вода, но все пак това е чиста вода, която не е използвана. Уместният съвет тук е: спирайте водата, когато не ви е нужна. Всеки, който е бил на къмпинг без течаща вода знае, че повечето неща не изискват постоянно течаща вода, нито има нужда да си изплаквате ръцете през две минути, докато готвите, както аз обичах да правя.
Другият ми съвет е, обяснете на децата си да защо не е правилно да оставят чешмата да тече без причина. Аз научих смисъла на това едва когато заживях сама и трябваше да плащам сметки, тоест по трудния начин.
Колко често трябва да сменяме съдовете за готвене? Този въпрос е важен както от гледна точна на здравето ни, така и относно боклука, който произвеждаме.
От гледна точка на здравето, ако имат покритие, веднага щом покритието започне да се поврежда е време да спрете да ползвате този съд. Аз имам злощастен опит с една тава, която ми беше много любима, но започна да оцветява храната. Излъсках я с кухненски тел, с идеята да махна изцяло покритието, но при високата температура частици продължиха да се отделят и се наложи да прекратя кариерата ѝ като съд за готвене. Повечето покрития няма да отделят видими частици, така че по-добре недейте да рискувате. Някои марки дават предупреждения, но в общия случай, ако някъде по съда има повреда на покритието, особено ако е незалепващо, значи частички от него достигат до храната ви.
За да избегнете смяната на съдове прекалено често, стремете се да купувате възможно най-висококачествените, нищо че са по-скъпи. Така ще можете да ги ползвате по-дълго без опасност за здравето. Може да „преназначите“ някои от старите съдове за други дейности. Те ще са безопасни при стайна температура. Моята тава вече съхранява луковици от цветя през зимата.
