Преди няколко поколения в нашата страна общото хранене на вечеря е било нещо напълно нормално. Дори на това се е гледало като на нещо особено важно. Младите показват уважение към родителите си на масата, семейството се събира заедно в края на деня, разговаря, споделя. Храната е била домашно приготвена, децата помагат при сервирането и отсервирането.
В днешно време вече не можем да кажем, че това е традиция. Технологиите промениха и начина ни на хранене. След като екраните под формата на телевизор, таблет, смартфон станаха достъпни в почти всяко домакинство в България, времето за вечеря вече има нов облик.
Често децата хапват на дивана с телефон в ръка, бащата гледа мач по телевизията, майката чати във фейсбук. Не просто общуването страда, но и начина на хранене.
Доказано е, че при хранене пред екран, човек по-бавно усеща, че се е заситил и така преяжда и качва килограми. Губи се и връзката с храната. Тя влиза в нас сякаш между другото, заедно с целия поток от информация, с който се облъчваме дори по време на вечеря.
Къде е тук любовта към себе си, къде е уважението към готвача, къде е насладата от вкуса?
Би следвало да се запитаме не губим ли твърде много, загърбвайки тази традиция, която в много държави все още се спазва. Дори да не стоим пред екрани, а просто се храним в различни часове, пак губим нещо много ценно. Храната и храненето винаги са били нещо повече от просто задоволяване на физическа нужда.
В древното миналото да споделиш храната си или да седнеш да се храниш в някого е означавало знак за мир, за приятелство, за близка връзка или уважение. В съвремието времето за вечеря може отново да бъде време за общуване в семейството. Чрез храната можем и днес да показваме любов и уважение, защото тя винаги ще бъде нещо повече от просто храна. Тя е символ на топлината, на грижата, на дома.
